Върнах се долу. Около час по-късно отново чух гонга и заварих доктор Фипс много разтревожен за жена му. Попита ме дали не се е прибрала. Отвърнах, че не е. Помоли ме да остана в стаята, докато се обади на госпожица Кенеди у дома ѝ. Тя все още не беше виждала, нито чувала доктор Бамбъро. Доктор Фипс затвори и ме попита какво е носела доктор Бамбъро, когато е излязла от къщата сутринта. Отвърнах му, че беше само с дамската и с лекарската си чанта. Той ме попита дали доктор Бамбъро не е споменавала за посещение при родителите си. Казах, че не. Помоли ме да остана и позвъни на майката на доктор Бамбъро.
Госпожа Бамбъро не беше чувала, нито виждала дъщеря си. Доктор Фипс вече беше силно разтревожен. Помоли ме да сляза и да погледна в чекмеджето под часовника на полицата на камината. Направих го, в чекмеджето нямаше нищо. Върнах се и съобщих на доктор Фипс, че чекмеджето под часовника е празно. Доктор Фипс обясни, че това било мястото, където със съпругата си оставяли един за друг лични бележки. Преди не бях знаела за това.
Помоли ме да остана при него, докато проведе разговор с майка си, защото можел да има други поръчки за мен. Говори с майка си и ѝ поиска съвет. Беше кратък разговор. Когато затвори, доктор Фипс ме попита дали според мен е редно да позвъни в полицията. Отговорих, че по мое мнение трябва да го направи. Каза, че ще им съобщи. Поръча ми да сляза долу, да отворя на хората от полицията, щом дойдат, и да ги заведа в стаята му. Те пристигнаха половин час по-късно и аз ги заведох в спалнята на доктор Фипс.
Не видях нищо необичайно в поведението на доктор Бамбъро, когато тя излезе от къщата онази сутрин. Отношенията между доктор Фипс и доктор Бамбъро ми изглеждаха съвсем добри. Много съм учудена от изчезването ѝ, което е крайно неприсъщо за нея. Тя е силно привързана към дъщеря си и не мога да си представя, че някога би оставила бебето или би заминала, без да съобщи на съпруга си и на мен къде отива.
Саморъчен подпис и дата от Синтия Фипс, 12 октомври 1974 година.“
– Да, не, това е... Нямам какво да добавя към написаното – каза Синтия. – Почувствах се странно да го чуя отново – добави с поредния пръхтящ смях, но на Робин ѝ се стори, че очите ѝ са уплашени.
– Това е може би деликатен момент, но нека се върнем на изявлението ви, че отношенията между Рой и Марго...
– Да, прощавайте, не, няма да говоря за техния брак – заяви Синтия. По жълтеникавите ѝ бузи бяха избили бледоморави петна. – Всички се карат, имат своите добри и лоши моменти, но не ми е мястото да говоря за техния брак.
– Както разбрахме, съпругът ви не е могъл...
– Съпругът на Марго – поправи я Синтия. – Не, виждате ли, в главата ми това са двама съвършено отделни хора.
Колко удобно, обади се глас у Робин.
– Просто проучваме вероятността тя да е заминала – обади се Страйк, – може би за да обмисли...
– Не, Марго никога не би заминала, без да каже нищо. Би било крайно неприсъщо за нея.
– Ана ни каза, че баба ѝ... – подхвана Робин.
– Евелин беше с наченки на алцхаймер и не бива да приемате сериозно казаното от нея – отсече Синтия с повишен и пресекващ глас. – Винаги съм го повтаряла на Ана. Винаги съм ѝ казвала, че Марго никога не би я оставила. Винаги съм го твърдяла – повтори тя.
Освен когато си се преструвала на нейна родна майка – не млъкваше гласът в главата на Робин – и си криела от нея съществуването на Марго.
– Да преминем нататък – предложи Страйк. – На втория рожден ден на Ана сте получили обаждане от жена, която твърдяла, че е Марго?
– Ъъ, да, не, точно така – каза Синтия. Отпи несигурно още глътка от кафето си. – Тъкмо поставях глазурата върху тортата за рождения ден в кухнята, когато телефонът иззвъня, така че няма опасност да забравя в кой ден се случи, ха-ха-ха. Когато вдигнах, жената попита: „Ти ли си това, Синтия?“. Аз отвърнах: „Да“, и тя каза: „Обажда се Марго. Пожелай на малката Ани честит рожден ден от майка ѝ. И непременно се грижи за нея“. След това линията прекъсна. Просто стоях там... – Тя имитира как държи невидим предмет в ръка и отново се опита да се засмее, но не излезе звук – ... и държах шпатулата. Не знаех какво да правя. Ана си играеше в дневната. Аз бях... Реших, че е най-добре да позвъня на Рой в работата. Той ми поръча да съобщя на полицията и аз го направих.