– Това е телефонът ми!
Извади го от дълбокия джоб на роклята си и прие обаждането.
– Рой?
Робин чуваше от мястото си сърдития говор на Рой. Синтия внезапно изглеждаше разтревожена. Опита се да се изправи, но настъпи подгъва на роклята си и залитна напред. Докато се опитваше да се освободи, възклицаваше:
– Не, аз...О, как е могла... О, господи... Рой, не исках да ти кажа, защото... не... да, още съм с тях!
Когато накрая успя да се освободи и от роклята, и от масата, Синтия излезе от помещението със залитаща походка. Диадемата, която бе носила, се плъзна и падна на земята. Робин се наведе да я вдигне, върна я на стола на Синтия и когато погледна към Страйк, видя, че той я наблюдава втренчено.
– Какво? – попита го.
Той тъкмо се канеше да отговори, когато Синтия се върна. Изглеждаше съкрушена.
– Рой знае... Ана му е казала. Иска да дойдете с мен в Брум Хаус.
36
Лек за скръбта е да си я изплачеш,
но двойно страда онзи, дето крие я,
и опитът да я потисне я разпалва само.
Синтия забърза нанякъде да свали костюма си на Ан Болейн и десет минути по-късно се появи със зле прилягащи ѝ джинси, сив пуловер и маратонки. Изглеждаше силно разтревожена, докато вървяха към изхода на двореца, и установи бързо темпо, което затрудни Страйк по хлъзгавия калдъръм. Дъждът бе спрял за момента, но надвисналите сиви облаци, макар и с позлатени ръбове, обещаваха скорошното му завръщане. Докато минаваха през портата на вътрешния двор, Робин вдигна поглед към блестящата позлата на астрономичния часовник и забеляза, че слънцето бе в знака на Марго – Водолей.
– Ще се видим там – каза задъхано Синтия, когато наближиха паркинга и без да изчака отговор, почти затича към колата си, синя „Мазда 3“, в далечината.
– Интересно ще е – отбеляза Робин.
– Без съмнение – съгласи се Страйк.
– Отвори картата – поръча Робин, след като двамата седнаха в колата. Старият ландроувър нямаше работещо радио, какво оставаше за сателитен навигатор. – Ще ме упътваш.
– Какво мислиш за нея? – попита Страйк, докато издирваше „Чърч Роуд“ в Хам.
– Свястна изглежда.
Робин осъзна, че Страйк я наблюдава, както го бе направил и в кафето, с леко насмешливо изражение.
– Какво? – попита отново.
– Останах с впечатление, че не си във възторг от нея.
– Не – отвърна отбранително Робин, – съвсем прилична си е.
Излезе на заден от паркинга и си припомни пръхтящия смях на Синтия, навика ѝ да употребява едновременно „да“ и „не“.
– Ами...
– Аха, знаех си! – самодоволно възкликна Страйк.
– Предвид случилото се с Марго, не бих подхванала разговора с тъпи шеги за обезглавяване.
– Живяла е с това четиресет години – изтъкна Страйк. – Хора, които имат на фона на целия си живот тъй внушително събитие, спират да го забелязват. То е натрапващо се очевидно само за околните.
Докато излизаха от паркинга, отново заваля и предното стъкло бързо се покри с тънка завеса от влага.
– Добре де, предубедена съм – призна Робин и включи чистачките. – В момента съм малко чувствителна на тема втори съпруги.
– Защо пък ще си чувствителна на тема втори съпруги?
– Защото... О, не ти казах, нали? Разправих на Морис. – От деня след Коледа, който прекара подпийнала, се бе опитвала да не мисли за малката утеха от размяната на съобщения, завършила с огромен дискомфорт. – Матю и Сара Шадлок вече официално са заедно. Тя е напуснала годеника си заради него.
– По дяволите – промърмори Страйк, все така вгледан в профила ѝ. – Не, не ми каза.
Но наум си отбеляза факта, че го бе споделила с Морис, а това не прилягаше на представата, която си бе оформил за отношенията им. Ако съдеше по казаното от Баркли как Морис е оспорвал авторитета на Робин и сравнително хладните ѝ отзиви за новонаетия им сътрудник, би допуснал, че несъмненият сексуален интерес на Морис вече е попарен от липса на ответна реакция. И все пак тя бе дала на Морис тази лична информация, а пред него я бе премълчала.
Пътуваха в мълчание към „Чърч Роуд“. Той се питаше какво ли бе ставало в Лондон през време на престоя му в Корнуол. Морис бе мъж с добра външност – и той като Робин бе в процес на развод. Страйк се почуди защо досега не се бе замислил до какво можеше да доведе подобна симетрия. Двамата можеха да споделят впечатленията си от адвокати, да се оплакват един на друг от създаващите затруднения бивши половинки, да намират много общи теми и възможности да проявяват взаимно съчувствие.