– Оттук направо – каза той и отново продължиха в мълчание през „Ройъл Падъкс“ помежду високи и прави червени стени.
– Хубава улица – коментира Робин двайсет минути, след като бяха напуснали Хамптън Корт Палас, когато зави по път, който сякаш се намираше в дълбоката провинция.
Вляво от тях имаше гъста гора, вдясно – няколко големи самостоятелни къщи, отдалечени от пътя и оградени от висок жив плет.
– Ето тази е – посочи Страйк към една особено голяма сграда с многобройни заострени кулички.
Двойната порта беше отворена, а също и входната врата. Влязоха в алеята и паркираха зад синята мазда.
Щом Робин изключи двигателя, чуха в къщата да се вика: мъжки глас, ядосан и изтънял. Ким, съпругата на Ана, висока, руса, облечена като преди с джинси и риза, излезе от къщата и тръгна към тях с напрегнато изражение.
– Големи сцени се разиграха – каза, когато Робин и Страйк излязоха от колата под ръмящия дъжд.
– Искате ли да изчакаме...? – подхвана Робин.
– Не – отвърна Ким. – Той държи да се срещне с вас. Влизайте.
Закрачиха по чакъла и влязоха в Брум Хаус. Някъде вътре мъжки и женски глас продължаваха с крещенето.
Всяка къща си има своята дълбоко вкоренена миризма и от тази лъхаше на сандалово дърво и застоялост, но не съвсем неприятна. Ким ги поведе по дълъг коридор с големи прозорци, сякаш застинал в средата на двайсети век. Имаше стенни аплици с месингов обков и акварели, а полираните дъски бяха застлани със стар килим. С неочаквано вълнение Робин си представи как Марго Бамбъро бе вървяла по същия този под и парфюмът ѝ на рози с металически нюанс се е смесвал с мириса на паркетин и на стар килим.
С наближаването им на вратата към салона започнаха да различават думите от караницата вътре.
– ... и след като ще бъда обсъждан – крещеше мъжът, – редно е да имам право на отговор. А семейството ми, виж ти, решило да бъда разследван зад гърба ми. Колко мило, направо очарователно...
– Никой не разследва теб, за бога! – чуха гласа на Ана. – Бил Талбът се е показал некомпетентен...
– О, нима? Ти присъстваше ли? Познаваше ли го?
– Не е нужно да съм присъствала, татко...
Ким отвори вратата. Страйк и Робин я последваха вътре. Натъкнаха се сякаш на жива картина. Тримата души вътре замръзнаха при появата им. Тънките пръсти на Синтия бяха притиснати към устата ѝ. Ана седеше до малка старинна масичка с лице към баща си.
Мъжа с романтичната външност на поет от седемдесет и четвърта година го нямаше вече. Малкото останала коса на Рой Фипс беше къса, силно прошарена и прилепнала около ушите и задната част на главата му. С плетената си жилетка, издута като кубе плешивина и див поглед в хлътналите очи на подпухнало лице, сега повече подхождаше за ролята на луд учен.
Рой Фипс изглеждаше тъй гневен, та Робин почти очакваше той да се разкрещи и към тях. Ала при вида на Страйк поведението на хематолога се промени. Дали това се дължеше на масивната фигура на детектива, или на аурата на уравновесеност и спокойствие, които той успяваше да внесе в силно експлозивни ситуации, Робин не можеше да прецени, но така или иначе, видя, че Рой май се е отказал да крещи. След кратко колебание лекарят пое протегнатата ръка на Страйк и двамата мъже се здрависаха. Робин се запита даваха ли си сметка за силовата динамика помежду им, докато жените стояха и гледаха.
– Доктор Фипс – кимна Страйк.
На Рой явно му бе трудно да превключи от невъздържана ярост към любезен поздрав, тъй че първите му думи прозвучаха малко неясно.
– Значи, вие... вие сте детективът, така ли? – каза той.
По бледите бузи на Рой Фипс избиха синьо-червеникави петна.
– Корморан Страйк. А това е съдружничката ми Робин Елакот.
Робин пристъпи напред.
– Приятно ми е – сковано изрече Рой и се ръкува с нея.
Ръката му бе гореща и суха.
– Да направя ли кафе? – почти с шепот попита Синтия.
– Да... не, защо не – каза Рой, чиято раздразнителност явно отстъпваше пред нарастваща нервност, докато едрият Страйк стоеше неподвижно и го наблюдаваше. – Седнете, седнете – посочи той към канапетата под прав ъгъл едно спрямо друго.
Синтия забързано излезе от стаята да прави кафе, а Страйк и Робин седнаха.
– Ще помогна на Син – промърмори Ана и също напусна стаята, а Ким след моментно колебание я последва, така че Страйк и Робин останаха сами с Рой. Лекарят се настани на плюшено кресло с висока облегалка. Не изглеждаше добре. Когато червенината от гнева му се отдръпна, тенът му бе нездрав. Чорапите му се бяха набръчкали около кльощавите глезени.