Рой бе поставил юмруци върху подръчниците на креслото. За момент дългите му пръсти се отпуснаха, подобно на рак пустинник, разгъващ крака, после отново се свиха плътно.
– Беше същият онзи Оукдън, който по-късно написа книга за Марго – каза. – Използва снимка от онова окаяно барбекю, за да убеди читателите, че с майка му са знаели всичко за личния ни живот. Така че, да – студено заключи Рой. – Далеч не беше от най-добрите идеи на Марго.
– Просто се е опитвала да подобри климата в медицинската служба – посочи Ана. – На теб никога не ти се е налагало да сработваш различни личности в дейността ти...
– О, ти знаеш всичко и за моята дейност, така ли, Ана?
– Не е същото, като да си джипи, нали? – настоя Ана. – Чел си лекции, занимавал си се с научна работа, не си бил принуден да се занимаваш с чистачки, рецепционистки и други хора не от медицинското съсловие.
– Те наистина се показаха невъзпитани, Ана – намеси се Синтия с лоялна подкрепа за Рой. – Не, така беше. Никога не съм го споменавала, не исках да създавам неприятности, но една от жените се промъкна горе в спалнята на майка ти и баща ти.
– Какво? – изджафка Рой.
– Да – кимна притеснено Синтия. – Не, аз се качих горе да сменя памперса на Ана и чух някакво движение там. Влязох и я видях да разглежда дрехите на Марго в гардероба.
– Кой беше това? – попита Страйк.
– Русата рецепционистка, не Глория.
– Айрийн – уточни Страйк. – Тя разбра ли, че сте я видели?
– О, да, влязох с Ана на ръце.
– Какво каза, като ви видя? – поинтересува се Робин.
– Ами беше леко смутена – отвърна Синтия. – Всеки би бил в такава ситуация, нали? Засмя се и подхвърли: „Просто любопитствах“, след което се изниза покрай мен навън.
– Боже мили – изпъшка Рой Фипс и поклати глава. – Кой ги е назначил тези хора?
– Тя наистина ли само гледаше – пожела да узнае Робин, – или според вас е влязла, за да...
– О, не мисля, че беше взела нещо – отговори Синтия. – На Марго нищо не ѝ е липсвало след това, нали? – обърна се тя към Рой.
– Не, но е трябвало да ми го кажеш още на мига – тросна се Рой.
– Не исках да създавам неприятности. Ти бездруго... Ами… беше стресиращ ден.
– Относно човека, който уж я е видял – припомни Страйк и разправи от трета ръка на семейството историята на Чарли Рамидж, който беше твърдял, че е забелязал Марго да се разхожда из гробището на църква в Лемингтън Спа. – ... Робин е разговаряла с вдовицата на Рамидж, която в общи линии потвърждава разказа му, макар да не може да се закълне, че е ставало дума за Марго, а не за друга изчезнала жена. Случаят, изглежда, не е съобщен в полицията, та исках да попитам знаете ли за някакви връзки на Марго с Лемингтън Спа.
– Никакви – отвърна Рой, а Синтия поклати глава.
– Благодаря ви – каза Страйк. – И като сме на темата, дали бихме могли да минем през другите такива случаи в списъка?
Робин отгатваше стратегията на Страйк. Колкото и болезнена за присъстващите в стаята да бе идеята, че Марго още може да е жива, Страйк искаше да започне интервюто от гледна точка, която не предполагаше убийство.
– Жената от бензиностанцията в Бирмингам, майката в Брайтън, разхождащата куче в Истборн – издекламира Рой, преди Страйк да е успял да заговори. – Откъде накъде ще се разкарва да шофира коли и да разхожда кучета? Ако е изчезнала по свое желание, очевидно не би искала да бъде намерена. Същото се отнася и за броденето из гробища.
– Вярно е – отвърна Страйк. – Но има един случай...
– Уорик, да – каза Рой.
Съпрузите се спогледаха. Страйк чакаше. Рой остави на масата пред себе си чашата и чинийката и отправи поглед към дъщеря си.
– Сигурна ли си, че искаш това, Ана? – попита смълчаната си дъщеря. – Напълно ли си сигурна?
– А ти как мислиш? – тросна се тя. – Защо според теб съм наела детективи? За развлечение?
– Е, добре тогава – каза Рой. – Този конкретен случай привлече вниманието ми, защото бившият приятел на жена ми, мъж, на име Пол Сачуел, e от Уорик. Това е мъжът, с когото тя... се бе срещнала отново, преди да изчезне.
– О, за бога – изсмя се остро Ана, – ти наистина ли си мислеше, че не знам за Пол Сачуел? Знам, естествено!
Ким постави ръка върху крака на съпругата си, било за утеха или като предупреждение – трудно бе да се прецени.
– Никога ли не си чувал за интернет или за вестникарски архив, татко? Виждала съм смехотворната снимка на Сачуел с косматите му гърди на показ и медальоните. Знам, че майка ми е седнала на по питие с него три седмици преди изчезването си! Но е било само едно питие...