– О, нима? – процеди злобно Рой. – Благодаря за окуражаването, Ана. Благодаря, че сподели експертните си познания. Колко хубаво е да си всезнаещ...
– Рой – прошепна Синтия.
– Какво намекваш? Че е било повече от питие? – Ана изглеждаше потресена. – Не, не е било, как можа да кажеш такова ужасно нещо? Уна твърди...
– О, да, ясно, разбирам! – изрече с повишен глас Рой, хлътналите му бузи поаленяха и ръцете му се вкопчиха в подръчниците на креслото. – Уна твърдяла, значи! Всичко ми се разясни!
– Какво ти се разясни? – викна му Ана.
– Това! – кресна той и посочи с треперещата си ръка с издадени вени и подпухнали кокалчета към Страйк и Робин. – Уна Кенеди е зад всичко, нали? Трябваше да се досетя, че ще цъфне отново!
– За бога, Рой – надигна глас и Ким, – това е абсурдно...
– Уна Кенеди искаше да бъда арестуван!
– Татко, това изобщо не е вярно! – заяви Ана и със сила отмахна ръката на Ким, опитваща се да я въздържи. – Създал си си някаква безумна обсебеност относно Уна...
– Подтикваше ме да подам оплакване срещу Талбът...
– И защо не си го направил, по дяволите? – викна Ана. – Този човек е бил насред пълен нервен срив!
– Рой – проскимтя отново Синтия, когато той доближи лице над твърде малката кръгла масичка с едва крепящата се върху нея торта.
С яростно жестикулиране и мораво лице той кресна:
– Полицията беше плъпнала из цялата къща, ровеше в нещата на майка ти, в градината обикаляха душещи кучета, търсеха и най-малкия повод да ме арестуват, а аз трябвало да подам официално оплакване срещу ръководещия разследването? Как би изглеждало това?
– Бил е некомпетентен!
– Ти беше ли там, госпожице Всезнайка? Познаваше ли го?
– А защо са го сменили? Защо от всичко написано по случая личи ясно, че не е бил на себе си? Истината е – заяви Ана, като рязко насочи показалец към баща си, – че със Син сте били предоволни от Бил Талбът, защото от самото начало те е приел за невинен и...
– Приел ме е за невинен? – изрева Рой. – Е, благодаря, хубаво е да видя, че нищо не се е променило от времето, когато беше тринайсетгодишна...
– Рой! – викнаха в един глас Синтия и Ким.
– ... и ме обвини, че съм построил езерото с рибките над мястото, където съм я заровил!
Ана избухна в плач и излезе от стаята, като в движение едва не се препъна в краката на Страйк. С подозрението, че ще настъпи масово изнасяне, той прибра крака.
– Кога на Ана ще ѝ бъде простено за неща, казани от нея, когато е била объркано дете и е преминавала през ужасен период? – изрече Ким със студен глас към свекъра си.
– А моят ужасен период е нищо, разбира се? Нищо! – викна Рой и точно както Страйк бе предположил, също напусна стаята с най-бързата стъпка, която му бе по силите, тоест със скоростно тътрене.
– Да му се не види – промърмори Ким и се отправи подир Рой, като на вратата едва не се сблъска със Синтия, хукнала да последва мъжа си.
Вратата се затвори. Навън над езерцето се изливаше дъжд. Страйк изду бузи, размени погледи с Робин, после взе чинията си и продължи да яде от тортата.
– Умирам от глад – рече задавено в отговор на гримасата на Робин. – Не съм обядвал. А тортата е хубава.
Чуха далечни викове и затръшване на друга врата.
– Според теб интервюто дали приключи? – попита Робин.
– Не – отвърна Страйк, дъвчейки. – Ще се върнат.
– Припомни ми за случая в Уорик – помоли Робин.
Бе хвърлила само бегъл поглед на сведенията, че Марго е била видяна, които Страйк ѝ бе пратил в имейл. Не откри нищо интересно там.
– Една жена в пъб помолила да ѝ развалят банкнота на монети и съдържателката я взела за Марго. Два дни по-късно студентка се явила да се представи, че това е била тя, но съдържателката не останала убедена, че е видяла нея. От полицията обаче го приели.
Страйк лапна още една голяма хапка от тортата, преди да добави:
– Не вярвам да има нещо в това. Е... – Той преглътна и хвърли многозначителен поглед към вратата на салона. – Сега вече има малко повече.
Страйк продължи да яде, докато Робин разглеждаше стаята. Очите ѝ се спряха върху невероятно грозен позлатен часовник върху полицата на камината. Хвърли поглед към вратата и стана да го види отблизо. Върху пищно украсения масивен корпус имаше класическа богиня с шлем.
– Атина Палада – подхвърли Страйк и посочи фигурата с виличката си.
В основата на часовника имаше чекмедже с малка пиринчена дръжка. Като си припомни от показанията на Синтия, че Рой и Марго си оставяли там бележки един за друг, тя отвори чекмеджето. Беше облицовано с червен филц и празно.