– Мислиш ли, че е ценен? – попита тя Страйк, като затвори чекмеджето.
– Не знам. Защо?
– Ами защо иначе би го държал някой? Ужасен е.
На показ в стаята съжителстваха два различни вкуса и Робин си каза, че не са в хармония помежду си, докато оглеждаше обстановката в отсъствието на семейството. Томовете на Овидий и Плиний в кожени подвързии, викторианските репродукции на класически статуи, сред които двойка миниатюрни лъвове на Медичите, репродукциите на Весталката и Хермес, застанал на пръсти върху масивен бронзов пиедестал, очевидно представяха вкуса на бащата на Рой, докато по нейни подозрения майка му бе избрала блудкавите акварелни пейзажи и картините с ботаническа тематика, както и изящната старинна мебелировка и орнаментираните завеси.
Робин се почуди защо Рой така и не беше разчистил всичко и не бе променил интериора. От почит към родителите си? От липса на въображение? Или болнавото момченце, без съмнение, приковано в къщата през повечето от детството си, бе развило привързаност към тези предмети, от която не можеше да се освободи? Двамата със Синтия бяха оставили твърде малък отпечатък върху салона, освен че бяха добавили няколко семейни снимки към избелелите черно-бели фотографии на родителите на Рой и на него като малък. Единствената, привлякла интереса на Робин, беше групова семейна снимка, може би някъде от началото на деветдесетте години, на която Рой още беше с всичката си коса, а тази на Синтия бе гъста и къдрава. Двете им общи деца, момче и момиче, приличаха на Ана. Никой не би отгатнал, че нейната майка е друга жена.
Робин се приближи до прозореца. Повърхността на издълженото езеро отвън с каменния павилион в края му вече бе тъй гъсто осейвана с дъждовни капки, че ярките червени, бели и черни фигурки едва можеха да бъдат различени като риби. Имаше един особено едър екземпляр, оцветен в перлено бяло и черно, който изглеждаше над половин метър дълъг. Миниатюрният павилион в нормален случай би се отразявал в гладката повърхност на езерото, но днес бе просто размазано сиво петно в далечния му край. Имаше странно познат орнамент на пода.
– Корморан – изрече Робин и в същия момент Страйк се обади:
– Виж това.
И двамата се обърнаха. Страйк, тъкмо доял тортата си, сега стоеше до една от статуетките на бащата на Рой, която Робин не беше забелязала. Беше трийсетсантиметрова бронзова фигура на гол мъж с наметка около раменете, държащ змия. Озадачена в първия миг, Робин бързо осъзна защо Страйк ѝ я показваше.
– О... подобният на змия знак, с който Талбът е отбелязал Рой?
– Именно. Това е Асклепий – обясни Страйк. – Гръцки бог на медицината. Ти какво откри?
– Виж пода на онова чудо, дето прилича на беседка. Гравираното в камъка.
Той застана редом с нея до прозореца.
– Аха – отрони. – Виждат се наченките на строеж на една от снимките от барбекюто на Марго.
На пода на беседката беше кръстът на свети Йоан, гравиран в по-тъмен гранит.
– Интересен избор на орнамент – подхвърли Страйк.
– Знаеш ли – каза Робин, като се обърна с лице към стаята, – хората с маниакална склонност често си мислят, че получават свръхестествени послания. Неща, които здравомислещите биха нарекли съвпадения.
– Точно същото си мислех и аз – каза Страйк, като се обърна да погледне фигурата на Атина Палада върху грозния часовник на полицата над камината. – За човек с настройката на Талбът тази стая вероятно е била задръстена с астрологични...
В коридора отвън прозвуча гласът на Рой.
– ... тогава не ме обвинявай...
Вратата се отвори и семейството се изсипа вътре.
– ... ако тя чуе неща, които не ѝ се харесват! – завърши Рой репликата си към Синтия, която беше непосредствено зад него и изглеждаше уплашена.
Лицето на Рой отново имаше неестествено морав цвят, макар кожата около очите му да бе останала болнаво жълтеникава.
Постъписа се, като видя Робин и Страйк изправени до прозореца.
– Любувахме се на градината ви – обясни Страйк и двамата с Робин се върнаха на канапето.
Рой изръмжа и зае предишното си място. Дишаше тежко.
– Моите извинения – каза след миг или два. – Не видяхте семейството в най-добрия му момент.
– Много е стресиращо за всички – вдигна рамене Страйк.
Ана и Ким също влязоха и се настаниха на канапето, хванати за ръце. Синтия седна до тях, като не сваляше тревожен поглед от Рой.
– Искам да кажа нещо – обърна се Рой към Страйк. – Държа да е съвършено ясно...