– О, за бога, проведох един-единствен телефонен разговор с нея! – намеси се Ана.
– Ще съм ти задължен, Ана – каза Рой с вълнуващи се гърди, – ако ме оставиш да довърша. – Отново се обърна към Страйк. – Уна Кенеди показа неприязън към мен още когато се запознахме с Марго. Изпитваше собственически чувства спрямо нея, освен това току-що бе напуснала църквата и държеше да превърне в свой враг всеки, който още принадлежеше към нея. Нещо повече...
– Доктор Фипс – прекъсна го Страйк, виждащ как следобедът клони да се изпълни с дълга разправия по повод Уна Кенеди. – Нека ви кажа, че при интервюто ни с Уна тя даде ясно да се разбере как според нея е нужно да съсредоточим енергията си към Пол Сачуел.
За секунда или две Рой сякаш не успя да схване смисъла на казаното.
– Видя ли? – избухна Ана. – Ти току-що намекна, че между майка ми и Сачуел е имало нещо повече от едно питие. Какво имаше предвид? Или просто... – добави и Робин долови надежда в тона ѝ, – просто даде воля на яда си?
– Хора, дето искат да отворят кутия с червеи, Ана – заяви Рой, – не бива да се оплакват, като се оцапат със слуз.
– Ами хайде тогава – подкани го Ана, – изплюй твоята слуз.
– Ана – прошепна Синтия, но беше игнорирана.
– Добре – отсече Рой. – Добре тогава. – Той отново се обърна към Страйк и Робин. – Много рано във връзката ни видях писмо от Сачуел, което Марго беше запазила. „Скъпа Брунхилда“, така започваше, това му е било галеното име за нея. Валкюрата, нали се сещате? Марго беше висока. Светла.
Рой спря и преглътна.
– Три седмици, преди да изчезне, си дойде у дома и ми каза, че случайно срещнала Сачуел на улицата. Седнали на по... „невинно“ питие.
Той прочисти гърло. Синтия му наля още чай.
– След като... след като тя изчезна, отидох да ѝ прибера нещата от медицинската служба. Сред тях намерих малка... – Той разпери пръсти, за да покаже десетина сантиметра. – ... дървена фигурка, стилизиран викинг, която бе държала на бюрото си. В основата ѝ с мастило бе написано „Брунхилда“ и бе нарисувано сърчице.
Робин отпи от кафето си.
– Никога не я бях виждал преди. Разбира се, възможно е Сачуел да я е носил със себе си с години и да се е надявал на беглия шанс някога да се натъкне на Марго на улицата. Заключих обаче, че пак са започнали да се виждат и той ѝ е дал това... при по-късен случай. Знаех само, че не съм я зървал, преди да ида да прибера нещата от кабинета ѝ.
Робин виждаше, че на Ана ѝ се иска да предложи алтернативно обяснение, само че бе трудно да се открие слабост в логиката на Рой.
– Казахте ли пред полицията за подозренията си? – попита Страйк.
– Да – отвърна Фипс, – и доколкото знам, Сачуел заявил, че не е имало втора среща, че дал на Марго фигурката още преди години, когато започнали да се виждат. Не можаха да докажат нито едната от двете вероятности, разбира се. Само че аз никога не я бях виждал преди.
Робин се почуди кое би било по-болезнено: да откриеш, че брачният ти партньор с години е пазил любовен сувенир или че го е получил неотдавна.
– Кажете ми – обади се Страйк, – Марго някога споменавала ли е за нощни бълнувания?
– За какво? – попита Рой.
– Нещо, казано ѝ от Сачуел, нощни бълнувания?
– Не знам за какво ми говорите – отвърна с подозрение Рой.
– Инспектор Талбът не ви ли каза някога за съмнения, че Сачуел е излъгал относно местонахождението си на единайсети октомври?
– Не – отговори Рой и вече изглеждаше много изненадан. – Разбрах, че от полицията са останали напълно удовлетворени от неговото алиби.
– Установихме – заговори Страйк на Ана, – че Талбът е водил свои лични бележки по случая, имам предвид отделно от официалните полицейски документи. След като е изключил Овена, пак се връща към него и започва да издирва информация.
– Овен ли? – повтори в недоумение Ана.
– Прощавай – извини се Страйк, подразнен от това, че бе заговорил със зодиакални термини. – Нервният срив на Талбът се е изразил във вярване, че може да реши случая чрез окултни средства. Започнал да използва карти таро и да проучва хороскопи. Наричал е всеки, свързан със случая, със зодиакалния му знак. Сачуел е зодия Овен и той го е наричал така в личните си записки.
Настана кратко мълчание, после Ким промърмори:
– Мили боже.
– Астрология? – попита слисаният Рой.
– Ето, виждаш ли, татко? – рече Ана и удари с юмрук по коляното си. – Ако Лоусън бе поел случая по-отрано...
– Лоусън беше глупак – отсече Рой, но все пак изглеждаше потресен. – Идиот! Повече го интересуваше да докаже некомпетентността на Талбът, отколкото да открие какво се е случило с Марго. Настояваше абсолютно всичко да бъде повторено отново. Искаше лично да разпита лекарите, които ме бяха лекували за кръвоизлива на коляното, макар да бяха представили подписани показания. Пак отиде в банката да провери сметките ми, та да не съм платил на някого да убие майка ти. Упражни натиск...