Спря и се разкашля, като заудря с длан по гърдите си. Синтия понечи да се надигне от канапето, но той със сърдит жест ѝ направи знак да си седне.
– ... упражни натиск върху Синтия, опитваше се да я накара да признае как е излъгала, че през целия ден съм лежал в леглото, но така и не откри грам сведения за случилото се с майка ти. Беше дребнав бюрократ, лишен от всякакво възпитание и въображение, чийто стремеж не беше да открие нея, а да докаже, че Талбът е оплескал разследването. Бил Талбът може и да е бил... очевидно наистина е бил недобре – добави Рой, като стрелна гневно Страйк, – но си остава налице простият факт: никой не стигна до по-добро обяснение от Крийд, не е ли така?
При споменаването на Крийд лицата на трите жени на канапето помръкнаха. Името му като че призова някаква черна дупка в стаята, в която изчезваха живи жени и вече не бяха виждани; бе израз на почти свръхестествено зло. В самото му споменаване се съдържаше някаква финалност: чудовището, сега затворено до живот, недосегаемо също като жените, затваряни и измъчвани в сутерена му. Мислите на Робин гузно се стрелнаха към имейла, който бе написала и изпратила, без да каже на Страйк какво е сторила, защото се опасяваше, че той няма да одобри.
– Някой от вас знае ли – рязко попита Рой – кои бяха Кара Улфсън и Луиз Тъкър?
– Да – каза Робин, преди Страйк да е успял да отговори. – Луиз е била тийнейджърка, избягала от къщи, а Кара е била салонна управителка в нощен клуб. Подозира се, че Крийд ги е убил и двете, но няма доказателства.
– Именно – каза Рой и ѝ отправи поглед, като че бе студентка по медицина, поставила правилна диагноза. – През седемдесет и осма година се срещнах с брата на Кара и бащата на Луиз.
– Това изобщо не съм го знаела! – възкликна, шокирана, Ана.
– Не, разбира се. Ти беше на пет години – тросна се Рой. Обърна се отново към Страйк и Робин. – Бащата на Луиз се бе заел самостоятелно да проучва живота на Крийд. Отишъл бе на всяко място, където Крийд някога е живял или работил, и бе разговарял с всеки, признал, че го е познавал. Беше отправил петиция до Мерлин-Рийз, тогавашния секретар на вътрешните работи, да му позволи да копае на възможно най-много набелязани места. Човекът не беше съвсем с ума си – допълни Рой. – Тогава видях какво може да стори с теб непрестанното живеене с това. Обсебеността бе превзела цялото му съществуване. Искаше да се разрушават сгради, да се бутат стени, да се изложат на показ основи. Да се разкопаят полета, където някога може да се е движил Крийд. Да се претърсват дъната на реки, за които някогашен съученик на Крийд бе споменал, че е ходил да лови риба. Тъкър цял се тресеше, като се мъчеше да ангажира мен и Улфсън, който беше шофьор на камион, да се присъединим към него в телевизионна кампания. Предлагаше да се приковем с вериги към парапета на Даунинг Стрийт, та да попаднем в новините... Бракът му се беше разпаднал, беше в лоши отношения с останалите си живи деца. Крийд бе запълнил целия му живот.
– И ти не пожела да помогнеш? – попита Ана.
– Ако – заговори тихо Рой – той разполагаше с някаква конкретна улика, с материално доказателство, свързващо Марго и Крийд...
– Четох как си помислил, че едно от колиетата в сутерена може да е било...
– Ако ще събираш информация от търсещи сензация издания, Ана...
– Защото ти толкова много ме улесняваше да разговаряме за майка ми, нали? – парира го Ана.
– Ана – пошепна отново Синтия.
– Медальонът, който намериха в сутерена на Крийд, не беше на Марго. Би трябвало да го знам най-добре, защото аз ѝ го подарих – каза Рой.
Устните му трепереха и той ги стисна.
– Само още няколко въпроса, ако не възразявате – побърза да се намеси Страйк, преди Ана да е казала още нещо. Решен беше да осуети по-нататъшен конфликт, стига да бе възможно. – Може ли да поговорим за Уилма, чистачката, която е работила и в медицинската служба, и тук, в дома ви?
– Беше идея на Марго да я наеме, но не беше много добра – каза Рой. – Жената си имаше лични проблеми и Марго смяташе, че решението ще е да печели повече пари. След изчезването на жена ми тя напусна. Просто не се появи повече. Не беше някаква загуба. Чух по-късно, че я уволнили и от медицинската служба. За дребни кражби.