– Очаквах извинение... Задето е отишла да пийне... със Сачуел. И тъй като нямаше такова, не ѝ проговорих. А на следващия ден... Знам какво се е случило. Тя обичаше да върви пеша. Ако беше разстроена, си правеше дълги разходки. Забравила е за Уна, тръгнала е да се разхожда в опит да реши какво да прави... да ме остави... тъй като ѝ бях донесъл толкова тъга. Не е внимавала и... Крийд... Крийд трябва да е...
Без да пуска ръката му, Ана прегърна тресящите се рамене на баща си и се притисна към него. Той плачеше неутешимо в обятията ѝ. Страйк и Робин внезапно проявиха интерес към килима на цветя.
– Рой – заговори най-после кротко Ким. – Няма човек в тази стая, който да не е казвал и вършил неща, за които горчиво съжалява. Нито един сред нас.
Страйк, който беше измъкнал много повече от Рой Фипс от очакваното, реши, че трябва да приключи интервюто. Фипс бе толкова силно разстроен, че би било безчовечно да го притиска повече. Когато хлипането на Рой Фипс утихна, Страйк заяви официално:
– Много ви благодаря, задето разговаряхте с нас и за чая. А сега ще ви освободим от присъствието си.
Двамата с Робин се изправиха. Рой остана на мястото си, прегърнат от жена си и дъщеря си. Ким стана да ги изпрати.
– Е – продума тихо Ким, когато наближиха входната врата, – трябва да ви кажа, че това си беше едно малко чудо. Той никога не е говорил за Марго така, никога. Дори да не откриете нищо друго, благодаря ви. Това беше... оздравително.
Дъждът беше спрял и се бе показало слънце. Двойна дъга се виждаше над гората срещу къщата. Страйк и Робин излязоха на пречистения свеж въздух навън.
– Мога ли да ви попитам едно последно нещо? – обърна се Страйк към Ким, стояща на прага.
– Да, разбира се.
– Става дума за онзи павилион в градината край езерото с японските шаранчета. Питах се защо на пода му го има кръста на свети Йоан.
– О, Марго е избрала дизайна – отвърна Ким. – Синтия ми го каза преди много време. Марго тъкмо била постъпила в „Сейнт Джон“, а колкото и да е странно, този район също има някаква връзка с рицарите хоспиталиери...
– Да – каза Робин, – четох за това в „Хамптън Корт“.
– Затова решила, че ще е приятна връзка с двете... Сега, като го казвате, ми се вижда чудно, че никой не го е променил. Всички други следи от Марго са изчезнали от къщата.
– Все пак е скъпо да се подменят гранитни плочи – припомни Страйк.
– Да, сигурно – отвърна Ким и усмивката ѝ малко помръкна.
37
Хидри с бликнали от многото усти реки,
китове, развилнели се в морската шир,
стоножки гигантски със сребриста броня,
еднорози, размахващи мощни опашки,
все такива смъртоносни твари изпълзяха...
Безмилостните дъждове продължиха и през февруари. На пети ужасно мощна буря връхлетя Юга. Хиляди домове останаха без електричество, срина се част от вълнолома, предпазващ железопътната линия Лондон – Югозапад, огромни площи селскостопанска земя бяха потопени под вода, пътищата се превърнаха в реки, във вечерните новини показваха полета, подобни на морета със сива вода, и къщи, до половина затънали в кал. Премиерът обещаваше финансова помощ, екипите за спешни действия помагаха на откъснатите сред наводненията, а Джоун, блокирана на нейния хълм над потопения във вода Сейнт Моус, бе лишена от обещаното гостуване на Страйк и Луси, защото не можеха да стигнат до нея нито по шосе, нито с влак. Страйк давеше чувството си за вина, че не бе тръгнал за Корнуол, преди лошото време да му отнеме тази възможност, като работеше дълги часове и спеше много малко. Мазохистично избра да покрива двойни смени, тъй че Баркли и Хъчинс да могат да вземат неползваните си почивни дни заради предишните му посещения при Джоун. Вследствие на това Страйк, а не Хъчинс, седеше в беемвето си под непрестанния дъжд пред къщата на Елинор Дийн в Стоук Нюингтън в сряда вечерта следващата седмица и Страйк бе този, който видя мъж в спортен екип да чука на вратата ѝ и да бъде пуснат вътре.
Страйк чака през цялата нощ мъжът да се покаже отново. Накрая в шест сутринта той излезе на още тъмната улица с длан, закрила долната част на лицето му. Страйк, който наблюдаваше през очила за нощно виждане, зърна Елинор в удобен подплатен пеньоар да му маха за довиждане. Мъжът с анцуга бързо влезе в ситроена си, все така с ръка пред лицето си, и отпраши в южна посока.