– Господин?
– „Робин“ често обърква хората. „Пиша от името на жена си, която много се разстрои от вашата комуникация. Тя не разполага с доказателства или информация относно Марго Бамбъро и не е удобно да се свързвате с нея чрез службата ми. Семейството ни води уединен живот и желаем това да си остане така. Искрено ваш Юго Жобер.“
– Интересно – съгласи се Страйк и потърка небръснатото си лице. – Защо Глория сама не напише имейл? Чак толкова ли е разстроена?
– И аз се почудих за същото. Може би – отвърна Робин, като отговаряше на собствения си въпрос, – защото съм я потърсила през службата на мъжа ѝ. Но пробвах през фейсбук и тя не реагира.
– Мисля, че си струва Ана да се опита да се свърже с Глория. Дъщерята на Марго може по-успешно да докосне струнка у нея, отколкото аз и ти. Защо не нахвърляш нова молба, която да пратиш на Ана, и да я питаш съгласна ли е да я подпишеш от нейно име?
– Добра идея – похвали го Робин и той я чу да драска върху лист хартия. – По-хубавите новини са, че когато ми позвъни преди малко, говорех с втората по възраст дъщеря на Уилма Бейлис, Мая. Онази, дето е заместник-директорка на училище. Мисля, че съм на път да я убедя да говори с нас. Тревожи се заради реакцията на по-голямата си сестра, но имам надежди.
– Чудесно – зарадва се Страйк. – Бих искал да чуя повече за Уилма.
– Има и още нещо – каза Робин, – но ти сигурно ще го вземеш за твърде безнадеждно.
– Току-що ти казах как ще тропам от врата на врата да разпитвам за побъркан покойник, който определено не се казва Апълторп – подхвърли Страйк и Робин се разсмя.
– Ами добре. Снощи бях онлайн да издирвам отново Стив Даутуейт и открих стар уебсайт „Спомени от „Бътлинс“, където бивши служители си бъбрят, разменят спомени и организират срещи, такива неща... Не открих никъде да се споменава Даутуейт или Джакс, както се е наричал в Клактън он Сий, но пък намерих... наясно съм, че може да няма полза от това... Не знам дали си спомняш момиче, на име Джули Уилкс, което беше цитирано в „Какво се случи с Марго Бамбъро?“. Беше казала, че е смаяна как така Стиви Джакс не е споменал пред приятелите си, че е имал участие в случай с изчезнала жена.
– Да, спомням си – каза Страйк.
– Е, това момиче се е удавило – съобщи Робин. – Случило се във ваканционното селище в края на сезона през осемдесет и пета година. Тялото ѝ било открито една сутрин в плувния басейн. Група от служителите обсъждат смъртта ѝ в уебсайта. Според тях е била пийнала, подхлъзнала се е и си е ударила главата при падането в басейна. Може да е просто ужасна случайност – продължи Робин, – но налице е тенденция жени да умират в близост до Даутуейт, не мислиш ли? Омъжената му приятелка се самоубива, лекарката му изчезва, после колежка се удавя... Където и да иде, следва смърт не по естествени причини... Просто е странно.
– Да, така е – съгласи се Страйк и се намръщи към дъжда навън.
Тъкмо щеше да се почуди на глас къде може да се е покрил Даутуейт, когато Робин изрече малко забързано:
– Слушай, исках да те питам за още нещо, но абсолютно спокойно можеш да ми отговориш с „не“. Съквартирантът ми Макс... нали знаеш, че е актьор? Е, дали са му роля в телевизионна драма като бивш войник и не знае към кого друг да се обърне. Чудеше се дали би дошъл на вечеря, та да те поразпита.
– О – промълви Страйк, изненадан, но никак не недоволен. – Ами да, добре. Кога?
– Знам, че предизвестието е кратко, но утре устройва ли те? Наистина му е нужно да е скоро.
– Ами добре тогава – отвърна Страйк.
Държеше се в готовност да отпътува за Сейнт Моус веднага щом бъдеше възможно, но надали имаше изгледи вълноломът да бъде възстановен до следващия ден.
Когато Робин затвори, Страйк си поръча трета чаша чай. Отлагаше и много добре беше наясно защо. Ако щеше да кръстосва Клъркънуел, та да издири някой, спомнящ си покойник, твърдял, че е убил Марго Бамбъро, не беше зле поне да узнае истинското му име, а тъй като Джанис Бийти още беше в Дубай, единствен източник оставаше Айрийн Хиксън.
Дъждът изобщо не отслабваше. Минута след минута отлагаше обаждането до Айрийн, като наблюдаваше движението на превозните средства през трепкащата завеса на дъжда, минувачите, прескачащи локви, и си мислеше за смъртта на младата служителка във ваканционното селище, която се бе подхлъзнала, ударила си бе главата и се беше удавила в плувен басейн.
Навред вода, бе написал Бил Талбът в астрологичната си тетрадка. На Страйк му бе струвало голямо усилие да дешифрира този конкретен пасаж. Заключил бе, че Талбът има предвид струпването на водни зодиакални знаци, очевидно свързани със смъртта на неизвестния Скорпион. Защо, запита се Страйк сега, докато пиеше чая си, Скорпионът беше воден знак? Скорпионите живееха на сушата, сред горещина; можеха ли изобщо да плуват? Припомни си големия символ на риба, който Талбът беше използвал в тетрадката си за Айрийн, назован от него в даден момент „Кет“. Страйк потърси думата в Гугъл.