– Това там е Гуилерм.
Страйк се огледа. Египетският анх, символ на вечния живот, бе нарисуван на стената зад стария телевизор. Стените бяха бледожълти навсякъде, освен около анха, където се бе запазило мърляво зелено петно. Пред анха, върху телевизор с плоска горна повърхност бе поставен черен предмет, който на пръв поглед Страйк взе за ваза. После зърна стилизирания гълъб върху него, осъзна, че е урна, и накрая разбра какво му е казано.
– А... – промърмори Страйк. – Това е прахът на Гуилерм, нали?
– Поръчах на Тюдор да вземе тази с птицата, защото харесвам птици.
Едно от папагалчетата внезапно се разпърха в клетката като същинска пухкава топка от яркозелено и жълто.
– Кой е рисувал това? – попита Страйк и посочи анха.
– Гуилерм – отвърна Дебора, като се зае отново да движи сръчно куката си.
Самхайн влезе в стаята, понесъл метален поднос.
– Не върху пъзела ми – предупреди го майка му, но друга свободна повърхност нямаше.
– Искате ли аз... – предложи Страйк и направи жест към пъзела, но нямаше място на пода, където да бъде разположен.
– Затворете го – поръча Дебора с лек укор в гласа и Страйк видя, че поставката за пъзела имаше крилца, които можеха да покрият пъзела, за да го запазят. Той го направи и Самхайн сложи подноса отгоре. Дебора заби внимателно иглата си в кълбо прежда и прие чаша инстантно какао и бисквита „Пингвин“ от сина си. Самхайн запази чашата с Батман за себе си. Страйк отпи от какаото и го похвали не съвсем неискрено.
– Правя добро горещо какао, нали, Дебора? – рече Самхайн и си разви бисквитата.
– Да – отвърна Дебора и задуха повърхността на горещата напитка.
– Знам, че е било отдавна – подхвана Страйк, – но е имало друга лекарка, която е работила с доктор Бренър...
– Джо Бренър беше дърт мръсник – заяви Самхайн Аторн и се изкиска.
Страйк го изгледа изненадан. Самхайн насочи хиленето си към затворения пъзел.
– Защо беше дърт мръсник? – поинтересува се детективът.
– Чичо ми Тюдор го каза – отвърна Самхайн. – Дърт мръсник. Ха-ха-ха. Това за мен ли е? – вдигна той писмото, адресирано до Клеър Спенсър.
– Не – отвърна майка му. – За Клеър е.
– Защо?
– Мисля, че е от съседа ви долу – поясни Страйк.
– Той е копелдак – заяви Самхайн, като остави писмото. – Накара ни да изхвърлим всичко, нали, Дебора?
– Така ми харесва повече – изрече меко Дебора. – Сега е хубаво.
Страйк остави да минат няколко секунди, в случай че Самхайн имаше да добави още нещо, после попита:
– Чичо Тюдор защо каза, че Джоузеф Бренър е дърт мръсник?
– Тюдор знае всичко за всички – ведро отвърна Дебора.
– Кой е Тюдор? – попита я Страйк.
– Братът на Гуилерм – отговори Дебора. – Винаги е знаел за хората наоколо.
– Още ли ви посещава? – попита Страйк, но подозираше какъв ще е отговорът.
– Премина в отвъдната страна. – Дебора го изговори, сякаш цялото бе една дълга дума. – Той ни пазаруваше. Водеше Сами да рита футбол и да плува.
– Сега аз пазарувам всичко – похвали се Самхайн. – Понякога не искам да пазарувам, но като не го правя, седя гладен и Дебора ми казва: „Ти си крив, че няма какво да ядем“. И аз пак отивам да пазарувам.
– Добро решение – отсъди Страйк.
Тримата си пиеха горещото какао.
– Дъртият мръсник Джо Бренър – повтори Самхайн по-високо. – Чичо Тюдор ми разправяше истории. За старата Бети и за онази, дето не искала да плаща, ха-ха-ха. Дъртият мръсник Джо Бренър.
– Не го харесвах – тихо каза Дебора. – Караше ме да си свалям гащите.
– Наистина ли?
И макар без съмнение да бе ставало дума за медицински преглед, той се почувства неудобно.
– Да, за да ме гледа – отвърна Дебора. – Не го исках. Гуилерм го искаше, но аз не обичам непознати мъже да ме гледат.
– Разбирам ви – отвърна Страйк. – Били сте болна, та-
ка ли?
– Гуилерм каза, че така трябва – бе единственият ѝ отговор.
Ако още беше в Отдела за специални разследвания, за това интервю щеше да го придружава жена полицай. Страйк се почуди какъв ли бе коефициентът ѝ на интелигентност.
– Виждали ли сте някога доктор Бамбъро? – попита. – Била е... – поколеба се – жена лекар.
– Никога не съм виждала жена лекар – каза Дебора и тонът ѝ подсказваше, че сякаш съжалява за това.
– Знаете ли дали Гуилерм е познавал доктор Бамбъро?
– Тя умря – каза Дебора.
– Да – кимна Страйк, изненадан. – Хората си мислят, че е умряла, но никой не го знае със сиг...
В този момент едно от папагалчетата вдигна адска врява, като увисна на звънчето, окачено на тавана на клетката. Дебора и Самхайн се обърнаха натам с усмивки.