39
... не можеха да продължат напред,
додето бурята вилнееща не отшумя.
Ала пътеката, показана им първом, я няма вече,
залутани се скитат в неведоми води.
В петък сутринта алармата на Робин зазвъня в шест и половина, по средата на сън за Матю: дошъл беше при нея в апартамента в Ърлс Корт и я молеше да се върне при него, нарече се глупак, обеща никога вече да не я упреква за работата ѝ, караше я да признае, че и на нея ѝ липсва онова, което бяха споделяли някога. Накара я да си каже честно дали наистина ѝ харесва да живее в апартамент под наем без сигурността и общуването, предоставяни от брака, и в съня си Робин се почувства притеглена към някогашната си връзка, преди тя да се усложни от постъпването ѝ на работа при Страйк. В съня Матю беше по-млад, по-мил, отхвърляше Сара Шадлок като грешка, като глупава забежка. На фона се навърташе съквартирантката на Робин – вече не делеше жилището със затворения и любезен Макс, а с бледо мрънкащо момиче, – която пригласяше на убеждаването от страна на Матю, кискаше се, щом той я погледнеше, и насърчаваше Робин да му даде каквото иска. Едва когато успя да спре алармата и да разпръсне мъглата на съня, Робин, легнала с лице, заровено във възглавницата, осъзна колко много сънуваната съквартирантка бе напомняла Синтия Фипс.
Като се мъчеше да си спомни защо е нагласила алармата си за толкова ранен час, тя седна в леглото. Кремавите стени на стаята ѝ бяха придобили синкав оттенък на утринната светлина. И тогава си припомни, че Страйк бе запланувал общо събрание на екипа, първото от два месеца насам, и я бе помолил отново да отиде един час преди останалите, та да могат да обсъдят случая „Бамбъро“ преди пристигането им.
Извънредно уморена, както май все беше напоследък, Робин се изкъпа и облече, като се мотаеше с копчетата, не можеше да си спомни къде си е оставила телефона, забеляза, че има петно на пуловера, чак насред пътя към кухнята и като цяло се чувстваше сърдита на живота и ранните ставания. Като се качи на горния етаж, завари Макс седнал до масата за хранене по халат и забол нос в готварска книга.
– Корморан има ли някакви специални изисквания за храненето? – попита я Макс и когато Робин го изгледа неразбиращо, поясни: – За вечерята днес.
– О – сети се тя. – Би ял всичко.
Провери имейлите на телефона си, докато пиеше чаша черно кафе. Прободе я лек страх, като видя един от адвокатката си с тема „Медиаторство“. Отвори го и установи, че е предложена конкретна дата: сряда, единайсети март, след повече от месец. Представи си как Матю говори със собствения си адвокат, консултира се с програмата си, налага се със сила както винаги. Ангажиран съм през целия следващ месец. После се видя как седи насреща му край конферентна маса с адвокатите им до тях и изпита паника, примесена с гняв.
– Редно е да закусиш – отбеляза Макс, като все още разгръщаше готварски книги.
– Ще хапна нещо по-късно – отговори Робин и затвори имейла.
Взе палтото си, което бе преметнала на облегалката на дивана, и каза:
– Макс, нали не си забравил, че брат ми и приятелката му ще дойдат за уикенда? Съмнявам се, че много ще се задържат тук. Ще го използват само като база.
– Не, не, всичко е наред – каза разсеяно Макс, а умът му бе в рецептите.
Робин излезе в хладното и влажно ранно утро и стигна чак до станцията на метрото, преди да осъзнае, че не си е взела портмонето.
– По дяволите!
Обикновено бе спретната и организирана, рядко правеше подобни грешки. С разхвърчана коса, се добра тичешком до апартамента, като се чудеше какво ли може да е направила с него, вече изпаднала в паника, че може да го е изпуснала на улицата или да е било задигнато от чантата ѝ.
Междувременно на Денмарк Стрийт Страйк подскачаше на единствения си крак навън от душкабината с подпухнали очи и също тъй изтощен. Остатъчният ефект от цяла седмица покриване смените на Баркли и Хъчинс си казваше думата и той мъничко съжаляваше, задето е повикал Робин на работа толкова рано.
Ала тъкмо си бе обул панталона, когато мобилният му телефон иззвъня и го бодна страх, като видя номера на Тед и Джоун.
– Тед?
– Здравей, Корм. Виж сега, няма нужда от паника – заговори Тед, – просто се обаждам да те запозная със ситуацията.