– О, чудесно! – възкликна Джонатан вече малко по-ентусиазиран. – Кортни много ще се радва да се запознае с него, обсебена е от престъпления!
– Не... Джон, точно това се опитвам да ти кажа, Макс има нужда да разпита Корморан за роля, която ще изпълнява. Няма да има достатъчно храна за още трима души...
– Нямай грижа, ако дойдем по-рано, ще си поръчаме храна за вкъщи.
Как можеше да му каже: „Моля ти се, не идвайте по време на вечерята“? След като затвори, Робин затича истински с надеждата, че неорганизираният Джон може да изпусне достатъчно влакове, пътуващи на юг, така че пристигането им да се забави.
Като взе завоя към Денмарк Стрийт на бегом, зърна с разочарование пред себе си Сол Морис, понесъл в ръка увит букет розови гербери.
Само дано не са за мен.
– Здрасти, Робс – каза той, като се обърна и я видя да тича зад него. – Олеле, някой се е успал. Следи от възглавница – посочи той място на бузата си и Робин се сети, че нейната носи там гънка заради позата, в която беше спала: с лице във възглавницата, без да помръдва заради голямата умора. – За Пат са – добави той и заедно с герберите изложи на показ правилните си бели зъби. – Оплаква се, че мъжът ѝ никога не ѝ подарявал нищо за Свети Валентин.
Ама че си мазник, помисли си Робин, докато отключваше вратата. Забеляза, че той отново я наричаше Робс, поредният знак, че неудобството му в нейно присъствие се е изпарило през седемте седмици, изтекли след Коледа. Щеше ѝ се и тя да можеше тъй лесно да загърби остатъчния нелогичен, но все пак силен срам, задето бе видяла ерекцията му на телефона си.
Горе изтормозеният Страйк поглеждаше часовника си, когато мобилният му телефон иззвъня. Беше необичайно ранен час за стария му приятел Ник Хърбърт да му звъни и Страйк, вече настроен да очаква лоши новини, отговори с мрачно предчувствие.
– Как е, Оги?
Гласът на Ник звучеше пресипнал, сякаш от дълго крещене.
– Добре съм – отвърна Страйк. Стори му се, че чува стъпки и гласове по металните стълби отвън. – Какво става при теб?
– Нищо особено – отвърна Ник. – Чудех се дали искаш да пийнем по бира довечера. Само аз и ти.
– Не мога – отвърна Страйк с голямо съжаление, че нещата стояха така. – Прощавай, имам ангажимент.
– Аха – отвърна Ник. – Добре. А по обяд може ли, ако си свободен?
– Да, защо не? – отвърна Страйк след леко колебание.
Господ му бе свидетел, че имаше голяма нужда да пийне бира и за миг да забрави работа, семейство и стотината си проблеми.
През отворената врата видя Робин да влиза във външния офис, следвана от Сол Морис, който носеше букет с цветя. Затвори междинната врата, после умореният му мозък направи връзка между цветята и датата.
– Я почакай. Не си ли зает покрай тая тъпня със Свети Валентин? – попита той Ник.
– Не и тази година – отвърна Ник.
Настъпи кратко мълчание. Страйк винаги бе смятал Ник и Илза, гастроентеролог и адвокат съответно, за най-щастливата двойка сред всичките му познати. Къщата им на Октейвия Стрийт често се бе явявала убежище за него.
– Ще ти обясня на по бира – каза Ник. – Имам нужда да пийна. Аз ще дойда близо до теб.
Разбраха се за пъб и час и затвориха. Страйк погледна часовника си. Бяха им останали петнайсет минути с Робин за случая „Бамбъро“, а се бе надявал на един час. Отвори вратата и попита:
– Готова ли си? Нямаме много време.
– Прощавай – отвърна Робин и влезе забързано. – Получи съобщението ми, нали? За портмонето?
– Да – отвърна Страйк, хлопна вратата пред Морис и посочи към страницата от „Магът“, която бе поставил на бюрото пред мястото на Робин. – Това е страницата от книгата от жилището на семейство Аторн.
Беше се обадил на Робин, че е открил семейството, веднага щом излезе от железарията, а тя бе реагирала с вълнение и поздравления. Сегашната му намусеност я потисна. Вероятно се дължеше на закъснението ѝ, но нима не ѝ се полагаше и на нея мъничко човешка слабост след всичките допълнителни часове, които бе изработила напоследък, като бе покривала и своите задължения, и тези на Страйк, управлявала бе сътрудниците, мъчила се бе с всички сили да не му стоварва допълнителен стрес, когато леля му умираше? Чу отвън Баркли и Хъчинс да влизат във външния офис, което ѝ припомни, че не много отдавна тя бе временната секретарка тук, че Страйк бе изложил напълно безкомпромисно очакванията си от своя партньор още в началото на професионалните им взаимоотношения. Отвън имаше трима мъже, които несъмнено се смятаха за по-квалифицирани за нейния пост, отколкото бе тя. Затова Робин просто седна, взе страницата и изчете пасажа под петното.