– В текста се споменава кръв.
– Знам.
– Колко прясна трябва да е кръвта, та да може да се анализира?
– Най-старата успешно анализирана проба, за която съм чувал, е била двайсетгодишна – отвърна Страйк. – Ако това е кръв и датира от времето, когато Гуилерм Аторн е бил жив, това прави още десет години отгоре. От друга страна, държана е далече от светлина и влага вътре в книгата и това може да е от помощ. Така или иначе, ще се обадя на Рой Фипс да го попитам за кръвната група на Марго, а после ще се опитам да открия някой да ни я анализира. Може да пробвам с някогашното гадже на приятелката ти Ванеса от отдел „Експертизи“. Как му беше името?
– Оливър – отвърна Робин. – И сега той ѝ е годеник.
– Да, същият. Излезе още нещо интересно от разговора ми със Самхайн...
Той ѝ разправи за убеждението на чичо Тюдор как „Нико и момчетата му“ са убили Марго Бамбъро.
– Нико... Мислиш ли, че...
– Николо Ричи – Мръсника? Има всички шансове да е така – отговори Страйк. – Не е живеел далече и очевидно е бил известна фигура в квартала, макар че никой от медицинската служба не е бил наясно кой е човекът, появил се на коледното им парти. Оставих съобщение на социалната работничка, която отговаря за семейство Аторн, защото искам да знам доколко може да се вярва на спомените на Дебора и Самхайн. Предполага се, че Пищяла ще поразрови събитията около Ричи, но изобщо не съм го чувал. Не е зле да го подръчна малко.
Той протегна ръка и Робин му върна изцапаната с кръв страница.
– Единственото друго развитие е, че открих К. Б. Оукдън – съобщи Страйк.
– Какво? Как?
– Снощи се бях размислил за имена – каза Страйк. – Айрийн ги бърка. Даутуейт и Дъкуърт, Аторн и Апълторп. Хрумна ми, че хората не се отдалечават много от оригиналното си име, когато решат да го сменят.
Той обърна монитора на компютъра си към нея и Робин видя снимка на мъж в началото на средната възраст. Беше леко луничав, с една идея по-сближени от обичайното очи и оредяваща коса, макар че още имаше достатъчно, която да прехвърля над тясното си чело. Все още можеше да се разпознае у него детето, гримасничещо срещу фотоапарата на барбекюто у Марго Бамбъро.
Текстът под снимката гласеше:
СЕРИЕН ИЗМАМНИК ПОЛУЧАВА
ЗАТВОРНИЧЕСКА ПРИСЪДА
„Позорна измама на доверие“
Сериен мошеник, измъкнал чрез измама повече от 75 000 лири от възрастни вдовици през период от две години, ще лежи в затвора четири години и девет месеца.
Брайс Ноукс, 49-годишен, с адрес Форчън Стрийт, Клъркънуел, с рождено име Карл Оукън, е убедил общо девет „уязвими и доверчиви жени“ да се разделят с бижута и пари, които в един от случаите възлизат на спестявания от 30 000 лири.
Ноукс е характеризиран от съдия Маккрийф като „коварен и безскрупулен човек, който безсрамно се възползва от уязвимостта на жертвите си“.
Елегантно облеченият и с изискан говор Ноукс е набелязвал вдовици, живеещи сами, и обикновено е предлагал оценка на бижута. Ноукс е убеждавал жертвите си да му позволят да изнася ценности от домовете им с обещание да се върне с експертна оценка.
В други случаи се е представял за служител на Градския съвет, твърдящ, че собственичката на дома е закъсняла да плати общинската си такса и ще бъде съдебно преследвана.
„Като сте използвали достоверни, но напълно фалшиви документи, сте принуждавали безпомощни жени да прехвърлят пари в сметка, която сте открили в своя полза“, казва съдия Маккрийф при произнасяне на присъдата.
„Първоначално някои от пострадалите жени са били твърде засрамени, та да кажат на близките си, че са пуснали това лице в дома си – казва главен инспектор Грант. – Вярваме, че има още много жертви, които изпитват неудобство да си признаят, че са били измамени, но ние ги призоваваме да се свържат с нас, ако разпознават снимката на Ноукс.“
– Името е сгрешено под снимката във вестника – отбеляза Робин. – Написали са „Оукън“, а не „Оукдън“.
– И по тази причина той не би се появил при стандартно издирване в Гугъл – поясни Страйк.
Като се почувства завоалирано критикувана, защото от нея се очакваше да търси Оукдън, Робин погледна датата на вестникарския репортаж. Беше отпреди пет години.
– Вече трябва да е излязъл от затвора.
– Излязъл е – потвърди Страйк и отново обърна монитора към себе си. Написа няколко думи и пак го завъртя към Робин. – Потърсих още малко по вариации на името му и...
Тя видя авторска страница на уебсайта на „Амазон“ с изброени книги, написани от Карл О. Брайс. На снимката беше същият мъж от вестника, малко по-възрастен, по-плешив, по-сбръчкан около очите. Беше тикнал палци в джобовете на джинсите си, носеше черна тениска с бяло лого на нея: стиснат юмрук в символа на Марс.