Уморена и леко депресирана, Робин вяло продължи да мисли за Морис, докато влакът на метрото я отнасяше назад към Ърлс Корт. Нима бе толкова привикнал жените да му се лепят заради безспорно добрата му външност, че неизменно очакваше позитивна реакция насреща? Или пък вината бе у самата Робин, която от любезност и желание за сплотеност на екипа в този момент на голяма натовареност на агенцията продължаваше да се усмихва на тъпите му шеги и бе избрала да не му заяви ясно и категорично: „Не те харесвам. Никога няма да излезем заедно“.
Вкъщи я посрещна развеселяващата и апетитна миризма на говеждо задушено с червено вино. Макс явно беше излязъл, но във фурната имаше керамичен съд, а Уолфганг лежеше възможно най-близо до вратичката ѝ, колкото все пак да не се изгори, и напомни на Робин за феновете, лагеруващи пред домовете на попзвезди с надеждата да ги зърнат.
Вместо да си легне да поспи няколко часа преди вечерята, уязвена от забележките на Страйк, че не е настоявала пред Аманда Лоус и не е открила Пол Сачуел, тя си приготви още кафе, отвори лаптопа си и седна на малката маса за хранене. Изпрати на Аманда Лоус още един имейл и влезе в Гугъл. Докато го правеше, буквите на логото се превърнаха една по една в сърцевидни бонбонки в пастелни цветове с надписи „Точният избраник“, „Сладка любов“ и „Среща с непознат“ и кой знае защо, мислите ѝ се насочиха към Шарлот Камбъл. Естествено, би било много трудно за омъжена жена да се срещне с любимия си тази вечер. И на кого, почуди се, Страйк бе казал по телефона да иде да се шиба?
Робин се зае да работи по Сачуел, като се опитваше да призове успеха на Страйк при откриването на К. Б. Оукдън. Поигра си с трите имена на Сачуел, като разместваше Пол и Ленард, пробваше с инициали и преднамерени грешки в изписването, но мъжете, появяващи се при търсенията ѝ, не изглеждаха обещаващи.
Възможно ли бе художникът на Марго с впити джинси и космати гърди да се е превърнал на протежение от четири десетилетия в колекционера на класически автомобили Лио Сачуел, закръглен мъж с брадичка катинарче и очила с цветни стъкла? Слабо вероятно, реши Робин, след като пропиля десет минути за Лио: ако се съдеше по снимки на фейсбук страницата му, на които той стоеше редом с други ентусиасти, човекът беше едва метър и шейсет висок. Имаше Брайън Сачуел в Нюпорт, но той беше с паднал клепач над едното око и с пет години по-млад; Колин Сачуел в Истборн, занимаващ се с антикварен бизнес. Още се опитваше да открие снимка на Колин, когато чу външната врата да се отваря. Минути по-късно Макс влезе в кухнята, понесъл плик с продукти.
– Как върви моята касерола? – попита.
– Отлично – отвърна Робин, която не я бе погледнала.
– Помести се, Уолфганг, ако не искаш да се опариш – каза Макс и отвори вратата на фурната.
За облекчение на Робин, ястието наистина изглеждаше да се готви добре и Макс отново го пъхна във фурната.
Робин затвори лаптопа си. Стори ѝ се някак невъзпитано да трака по клавиатурата, докато някой друг готви в близост до нея. Това чувство произтичаше от времето на съжителството ѝ със съпруг, на когото му бе ненавистно тя да си носи работа вкъщи.
– Макс, много съжалявам, но брат ми ще доведе още един приятел със себе си тази вечер.
– Ами хубаво – рече Макс, докато разтоварваше покупките си.
– Може да пристигнат и по-рано. Не се очаква да вечерят с нас...
– Добре дошли са. Касеролата е за осем души. Канех се да замразя останалото, но просто ще го изядем всичкото, не възразявам.
– Много мило от твоя страна – каза Робин, – но знам, че искаш да поговориш с Корморан насаме, така че мога да ги заведа...
– Не, колкото сме повече, толкова по-весело – отвърна Макс, сякаш пооживил се от перспективата за компания. – Казах ти, че искам да загърбя отшелническия живот.
– О – промълви Робин. – Добре тогава.
Имаше известни опасения за тази твърде разнородна група, но си каза, че вероятно умората я прави песимистична. Оттегли се в стаята си и прекара остатъка от следобеда в издирване на снимка на Колин Сачуел. Накрая в шест часа след много кръстосани справки откри снимка на уебсайта на местна църква, където бе председател на съвета на енориашите. Масивен и с ниско чело, мъжът по никакъв начин не напомняше търсения от нея художник.
Вече беше време да се облече и да се качи горе да помогне на Макс и тъкмо се канеше да затвори лаптопа, когато пристигна нов имейл. Темата се изчерпваше с една дума – „Крийд“, и с изблик на нервно вълнение Робин го отвори.