Здравей, Робин,
Бърза информация: Предадох молбата относно Крийд на двамата души, които споменах. Контактът ми в Министерството на правосъдието се оказа малко по-обнадеждаващ, отколкото очаквах. Това е конфиденциално, но и едно друго семейство настоява Крийд отново да бъде разпитан. Дъщеря им така и не е била открита, но те винаги са вярвали, че медальон, намерен в дома на Крийд, е бил неин. Според контакта ми може да се постигне нещо, ако семейство Бамбъро се обедини с Тъкър. Не знам обаче дали ще позволят на Корморан да проведе разпита. Това решение ще се вземе от управата на „Бродмур“, Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи, а въпросният ми контакт смята, че най-вероятно ще го поверят на полицията. Ще те уведомя веднага щом науча още нещо.
Поздрави, Изи
Робин изчете имейла и си позволи проблясък на оптимизъм, макар да не възнамеряваше още да казва на Страйк какво е намислила. Ако имаха късмет, можеше да им позволят да разговарят с разпитващия от полицията, преди той или тя да идеха в „Бродмур“. Написа в отговор благодарен имейл и започна да се приготвя за вечерята.
Леко подобреното ѝ настроение оцеля дори когато се погледна в огледалото и видя колко уморена изглеждаше – със сиви сенки под леко кървясалите очи и коса, която определено се нуждаеше от миене. Задоволи се със сух шампоан и я върза, после сложи чисти джинси и любимата си блуза, положи малко фон дьо тен под очите си и тъкмо се канеше да излезе от стаята, когато мобилният ѝ телефон иззвъня.
Уплашена, че може да е Страйк, за да отмени идването си, тя определено бе облекчена да види името на Илза.
– Здравей, Илза!
– Здравей, Робин. С Корм ли си?
– Не – отвърна Робин. Вместо да излезе от стаята си, седна на леглото. – Добре ли си?
Илза звучеше странно: немощна и някак вцепенена.
– Знаеш ли къде е Корм?
– Не, но би трябвало да е тук след десет минути. Искаш ли да му предам нещо?
– Не. Аз... Знаеш ли дали се е виждал с Ник днес?
– Не – каза Робин, вече разтревожена. – Какво става, Илза? Звучиш ужасно.
И тогава си спомни, че е празникът на свети Валентин, а Илза не знаеше къде е мъжът ѝ. И нещо повече от тревога пропълзя у Робин. Беше страх. Не познаваше по-щастлива двойка от Ник и Илза. Петте седмици, през които живя при тях, след като напусна Матю, бяха възстановили отчасти потъпканата вяра на Робин в брака. Нямаше как да се разделят, не и Ник и Илза.
– Няма нищо – отвърна Илза.
– Кажи ми – настоя Робин. – Какво...?
От телефона прозвуча несдържано ридание.
– Илза, какво се е случило?
– Аз... претърпях спонтанен аборт.
– О, господи – ахна Робин. – О, не. Илза, толкова съжалявам.
Знаеше, че Ник и Илза правят опит за дете от няколко години. Ник никога не говореше за това, а Илза само в редки случаи. Робин нямаше представа, че тя е бременна. Внезапно си припомни, че Илза не бе пила алкохол вечерта на рождения ѝ ден.
– Случи се... в... супермаркета.
– О, не! – прошепна Робин. – Боже мой!
– Започнах да кървя... в съда... бяхме насред важно дело... не можех да си тръгна – заговори Илза. – А после... после... тръгнах към къщи...
Вече трудно ѝ се разбираше. Сълзи изпълниха очите на Робин, докато седеше с телефона, притиснат към ухото ѝ.
– ... знаех... че става нещо лошо... слязох от таксито... влязох в супермаркета... Отидох в тоалетната и тогава... леко цопване... малко тел... тел... телце...
Робин скри лицето си в шепи.
– Аз... не знаех... какво да правя... но... имаше една жена в тоалетната... И на нея ѝ се беше случило... беше... толкова добра...
Отново заговори неразбираемо. Хлипане и подсмърчане изпълниха слуха на Робин, преди пак да стане членоразделна.
– А Ник каза... че вината е моя... работела съм прекалено много... не съм поставяла... грижата за бебето... на първо място.
– Не може да бъде – продума Робин.
Тя харесваше Ник, не можеше да повярва, че е казал такова нещо на жена си.
– Направи го, каза, че трябвало... да си седя вкъщи... че съм поставила... работата... преди бе... бебето...
– Илза, чуй ме – заговори Робин. – След като си забременяла, пак ще забременееш.
– Не, не, не, не мога – отново избухна в плач Илза. – Това ни беше третият опит за инвитро. Бяхме се разбрали... край повече.
Чу се звънецът на вратата.
– Илза, трябва да ида да отворя, сигурно е Корморан...
– Да, да, върви... няма нищо... всичко е наред.