Преди Робин да успее да я спре, Илза затвори. Почти не на себе си, Робин затича надолу и отвори вратата.
Но естествено, не беше Страйк. Той никога не бе пристигал навреме за каквато и да било покана от нейна страна в извънработно време, било то на питие, на парти за нова къща и дори на сватбата ѝ. Вместо това се озова лице в лице с Джонатан, брата, който най-много приличаше на нея: висок и слаб, със същата червеникаворуса коса и сини очи. Приликата бе още по-силна тази вечер, защото и братът, и сестрата изглеждаха напрегнати. Джонатан също имаше сенки под очите и кожата му бе леко сивкава.
– Здравей, Робс.
– Здравей – каза Робин и прие прегръдката на Джонатан, като се мъчеше да се покаже радостна, че го вижда. – Влизай.
– Това е Кортни, а това е Кайл – представи приятелите си Джонатан.
– Здрасти – изкиска се Кортни, която държеше кутийка с питие.
Беше много хубаво момиче с големи кафяви очи и дълга тъмна коса и изглеждаше леко пийнала. Кайл, който, без да ще, забърса Робин на влизане с голямата си раница, беше към пет пръста по-висок от нея, кльощав, с висока подстрижка, големи кървясали очи и спретнато оформена брада.
– Здравейте – каза той, протегна ръка и се усмихна на Робин. Страничен човек би помислил, че той я посреща в дома си, не обратното. – Робин, нали?
– Да – кимна Робин с насилена усмивка. – Радвам се да се запознаем. Качвайте се, ще вечеряме на горния етаж.
Разсеяна от мисли за Илза, тя последва тримата студенти. Кортни и Кайл се смееха и си шепнеха, Кортни залиташе леко. Като стигнаха в дневната, Робин представи тримата си гости на Макс, а Кайл тръсна неособено чистата си раница върху кремавия диван на домакина.
– Много благодаря, че ни приемате – обърна се Джонатан към Макс, който беше сервирал масата за шестима души. – Нещо мирише много апетитно.
– Аз съм веган – намеси се Кортни. – Но мога да хапна нещо просто като паста.
– Ще приготвя паста, не се тревожи за това – побърза да каже Робин на Макс и дискретно вдигна раницата на Кайл от дивана, та да не привлича внимание.
Кортни мигом коленичи на нейно място, без да си е свалила мокрите маратонки, и попита Робин.
– Това ли е въпросният разтегателен диван?
Робин кимна.
– Трябва да се разберем кой къде ще спи – каза Кортни и стрелна с поглед Кайл.
На Робин ѝ се стори, че усмивката на брат ѝ помръкна.
– Искате ли засега да отнесем багажа ви в моята стая? – предложи Робин, когато и Джонатан остави сака си на дивана. – Нека държим мястото разчистено до след вечеря.
Нито Кортни, нито Кайл се показаха склонни да се помръднат, така че Робин и Джонатан заедно свалиха чантите долу. Щом се озоваха в стаята ѝ, Джонатан извади кутия бонбони от сака си и ги даде на сестра си.
– Благодаря, Джон, много мило. Добре ли си? Виждаш ми се малко блед.
– Не спах миналата нощ. Слушай, Робин, не споменавай нищо пред Кортни, че ми е гадже или нещо от тоя сорт.
– Не се канех.
– Добре, защото...
– Разделихте се? – помогна му Робин съчувствено.
– Ами ние дори още не бяхме... имахме някаква закачка – промърмори Джонатан. – Но знам ли, мисля, че сега тя си пада по Кайл.
От горния етаж долетя смехът на Кортни. С бегла усмивка към сестра си Джонатан се върна при своите приятели.
Робин се опита отново да позвъни на Илза, но номерът ѝ беше зает. С надежда това да означава, че е открила Ник, Робин ѝ написа съобщение.
Току-що ти звънях. Моля те, дръж ме в течение какво става. Тревожа се за теб. Робин ххх
Върна се обратно горе и започна да готви тиквени равиоли за Кортни. Очевидно усетил, че касеролата скоро ще излезе от фурната, Уолфганг се мотаеше около краката на Макс и Робин.
Робин си погледна часовника и установи, че Страйк закъснява вече с петнайсет минути. Рекордът му беше час и половина. Тя се помъчи без особен успех да не му се ядосва. След като се отнесе с нея така сутринта заради закъснението ѝ...
Робин тъкмо отцеждаше равиолите, когато на вратата се позвъни.
– Искаш ли аз...? – каза Макс, който наливаше питиета на Джонатан, Кортни и Кайл.
– Не, аз ще отида – кратко отвърна Робин.
Когато отвори вратата, веднага ѝ стана ясно, че Страйк, вперил в нея разфокусиран поглед, е пиян.
– Съжалявам, че закъснях – избъбри завалено. – Може ли да се изпикая?
Тя се отдръпна, за да го пропусне вътре. Той вонеше на „Дум Бар“ и цигари. Колкото и напрегната да беше, Робин не пропусна да забележи, че не беше донесъл за Макс бутилка или нещо друго въпреки факта, че очевидно бе прекарал целия следобед в пъба.