– ... бил от проблемно семейство. Е, няма що, много оригинално. Познай какво: много хора постъпват в армията, защото искат да служат, не да избягат...
– Чиста курвофобия – прогърмя гласът на Кайл. – Тя сигурно си мисли, че сервитьорките се наслаждават на всеки миг от работата си.
– ... и няма как да е бил в Стрелкови батальон едно, ако е на твоята възраст. Батальонът бе сформиран чак...
– ... наемен труд, къде е шибаната разлика?
– ... май в края на две хиляди и седма година...
– ... има и жени, които обичат да гледат порно!
Думите на Кортни отекнаха сред моментното затишие. Всички се обърнаха да я погледнат, а тя се изчерви и се изкиска с ръка пред устата.
– Спокойно, обсъждаме феминизма – поясни Кайл и се подсмихна. – Кортни не предлагаше развлечение за след вечеря.
– Кайл! – изписка Кортни, плесна го по ръката и отново се разхили пискливо.
– Кой иска пудинг? – попита Робин и се изправи да събере опразнените чинии.
Макс също се изправи.
– Съжалявам, че Страйк е толкова пиян – промърмори Робин на Макс, докато изсипваше няколкото недоядени равиоли в боклука.
– Шегуваш ли се? – отвърна ѝ Макс с лека усмивка. – Това е чисто злато. Героят ми е алкохолик.
Той се отдалечи, понесъл чийзкейк към масата, преди Робин да успее да му каже, че Страйк обикновено не пие толкова много; всъщност едва за втори път ѝ се случваше да го види пиян. Първия път бе тъжен и доста умиляващ, но тази вечер определено се усещаше прикрита агресивност. Тя си припомни крясъка му: „Върви се шибай“, който бе дочула по-рано през вратата към вътрешния кабинет, и отново се почуди с кого бе разговарял Страйк.
Робин последва Макс до масата, понесла лимонов сладкиш и третия си голям джин с тоник. Кайл вече забавляваше цялата маса със своето мнение за порнографията. На Робин не ѝ хареса много изражението на Страйк. Често проявяваше инстинктивна антипатия към типа млади мъже, за които човек не би си помислил, че ще постъпят в армията. Тя се надяваше днес той да запази за себе си тези си чувства.
– ... форма на развлечение като всяка друга – казваше Кайл с широк жест.
Уплашена от нови инциденти, Робин дискретно премести почти празната бутилка с вино от досега му.
– Като погледнете обективно и отстраните всички пуритански глупости...
– Да, именно – включи се Кортни, – жените имат права над собствените си...
– ... филми, хазарт, всичко това стимулира центровете на удоволствие в мозъка – отбеляза Кайл и посочи собствената си грижливо подстригана глава. – Може да се изтъкне аргументът, че филмите са емоционална порнография. Всичкият този морализъм и фалшивото негодувание срещу порно...
– Нито един от десертите не мога да хапна, ако в тях има млечни продукти – пошепна Кортни на Робин, която се престори, че не я е чула.
– ... жените искат да изкарват прехраната си от собствените си тела, ето я буквалната дефиниция на овластяването на жените и това безспорно носи повече социални облаги, отколкото...
– Като бях в Косово... – подхвана неочаквано Страйк и всичките трима студенти се обърнаха стреснати към него.
Страйк направи пауза и извади цигарите си от джоба.
– Корморан – намеси се Робин, – не може да пушиш тук...
– Няма проблем – отвърна Макс и се изправи. – Ще донеса пепелник.
На Страйк му бяха нужни три опита да накара запалката си да проработи и междувременно всички го наблюдаваха в мълчание. Без да повишава тон, бе получил контрол над присъстващите.
– Кой иска чийзкейк? – наруши Робин тишината с изкуствено весел глас.
– Аз не мога – нацупи се Кортни. – Но може би ще хапна от лимоновия сладкиш, ако няма...
– Когато бях в Косово – повтори Страйк, изпусна дим, а в този момент Макс се върна и постави пепелник пред него, след което седна на мястото си, – ... благодаря... разследвах случай с порнография, по-точно трафик на хора. Двама войници бяха платили за секс с малолетни момичета. Били снимани без тяхно знание и материалът се появи в порносайт. Случаят стигна до международно гражданско разследване. Оказа се, че са отвлечени куп момчета и момичета в предпубертетна възраст, за да участват в порно. Най-малкото беше на седем години.
Страйк всмукна продължително от цигарата си и през дима присви очи към Кайл.
– Какви според вас са били социалните облаги от това? – попита го.
Настана кратко и неловко мълчание, по време на което тримата студенти седяха втренчени в детектива.
– Ами очевидно – с лек смях каза Кайл – е нещо съвършено различно. Никой не говори за деца... Това е незаконно, нали? Думата ми беше за...