– Работата не е в инстаграм! – възрази Кортни, вече готова да се разплаче. – Искаме да направим сериозно заявление към...
– Мъжете, които наричат жените леконравни, да, каза го вече – отново заговори през нея Страйк. – Сигурен съм, че ще се сметнат за сериозно смъмрени, като парадирате с миниполички.
– Не опира до смъмряне – намеси се Кайл, – не схващате...
– Много добре схващам супер засукания ви замисъл – тросна се Страйк. – Казвам ви, че в реалния свят тоя шибан Курвенски поход...
– Поход на леконравните – викнаха Кайл и Кортни.
– ... ще доведе до едно шибано нищо. Точно типът мъже, които наричат жените леконравни, ще погледнат тъпия ви пърформанс и ще кажат: „Глеʼй колко пачаври накуп“. Реставрирайте езика колкото си щете. Не можете да промените отношението в реалния свят, като твърдите, че „леконравна“ не е обида.
Уолфганг, който все така се сучеше около краката на Робин с надежда да получи още говеждо, изквича силно, с което привлече погледа на Страйк. Той видя Робин да седи встрани, пребледняла и безучастна.
– Ти какво мислиш за всичко това? – попита я високо, като размаха чаша по посока на студентите и брендито се плисна отвъд ръба ѝ по килима.
– Мисля, че ще е добра идея да сменим темата – отвърна Робин, чието сърце биеше толкова бързо, та чак ѝ причиняваше болка.
– Би ли отишла на шибан Курвенски парад?
– Не знам, може би – отвърна Робин с шумяща в ушите ѝ кръв и с едничкото желание този разговор да се прекрати.
Изнасилвачът ѝ бе изръмжал „курва“ няколко пъти по време на нападението. Ако бе стискал шията ѝ само още трийсет секунди, това щеше да е последната чута от нея дума.
– Казва го само от учтивост – уточни Страйк към студентите.
– Ето че говорите от името на жените – присмя се Кайл.
– От името на действителна жертва на изнасилване – добави Кортни.
Стаята като че се деформира. Надвисна неловко мълчание. С ръба на зрението си Робин забеляза, че Макс се обърна да я погледне.
Страйк се изправи на крака след втория опит. Робин знаеше, че ѝ говори нещо, но бе само шум, сякаш ушите ѝ бяха натъпкани с памук. Страйк се отправи към вратата, тръгваше си. Блъсна се в рамката ѝ и после изчезна от поглед.
Всички продължаваха да се взират в Робин.
– О, господи, страшно съжалявам, не биваше да го казвам – прошепна Кортни през пръсти, притиснати към устата ѝ.
Очите ѝ бяха пълни със сълзи. От долу долетя звукът от затръшната врата.
– Няма нищо – изрече далечен за слуха на Робин глас, който звучеше много подобно на собствения ѝ. – Извинете ме за момент.
Тя се изправи и последва Страйк.
41
И грабнаха те копията, настървени,
опряха смъртоносни остриета в другия,
забравили доскорошното си приятелство.
Тъмната и непозната улица причини изненада у много пияния Страйк. Валеше го дъжд, блъскаше го силен вятър, а той стоеше, олюляваше се и се чудеше в коя посока е станцията на метрото. Обикновено надеждният му усет за ориентация му подсказа да поеме надясно, така че той тръгна нататък и бръкна в джоба си за цигарите, като се остави на сладостното освобождение на напрежението и гнева си, които бе изпитал току-що. Спомените за случилото се му идваха на накъсани фрагменти: гневното зачервено лице на Кайл. Дрънкало. Проклети студенти. Макс се смее на нещо, казано от Страйк. Много храна. Още повече пиене.
Струите дъжд искряха от уличното осветление и замъгляваха зрението на Страйк. Разните предмети наоколо му ту се свиваха, ту се уголемяваха, особено паркираната кола, която ненадейно се изпречи на пътя му, докато се опитваше да върви по права линия. Дебелите му пръсти напразно ровеха из джобовете. Не можеше да си намери цигарите.
Това последно бренди май беше грешка. Още усещаше вкуса му в устата си. Не обичаше бренди, а и беше изпил адски много „Дум Бар“ с Ник в пъба.
Голямо усилие си беше да вървиш срещу този силен вятър. Припламналото му задоволство от живота започваше да помръква, но определено не му се повръщаше дори след всичкото излапано говеждо задушено и огромното парче чийзкейк. Вярно, не му се щеше да мисли за тях, нито за четиресетте цигари, изпушени през последните двайсет и четири часа, а най-малко за брендито, чийто вкус още усещаше.
Без предупреждение стомахът му направи спазъм. Страйк се добра до празнина между две коли, наведе се и повърна също тъй обилно, както бе сторил по Коледа, отново и отново в продължение на няколко минути, докато накрая стоеше приведен с ръце, опрени на коленете, още с позиви за повръщане, но вече без резултат.