Изправи се с потно лице и обърса уста с опакото на дланта си, а в главата му блъскаха бутала. Минаха няколко секунди, преди да си даде сметка за бледата фигура с руса коса, развявана от вятъра, която стоеше и го наблюдаваше.
– К’во...? О... – промърмори, когато Робин му дойде на фокус. – Това си ти.
Хрумна му, че може да го беше последвала, за да му донесе забравените цигари, и погледна с надежда ръцете ѝ, но те бяха празни. Страйк се отмести от локвичката повръщано край бордюра и се облегна на друга паркирана кола.
– Целия следобед бях с Ник в пъба – изрече с дрезгав глас, останал с впечатлението, че Робин е разтревожена за него.
Нещо кораво се притискаше в хълбока му. Чак сега осъзна, че цигарите му все пак бяха у него, което си беше облекчение, тъй като би предпочел да вкусва тютюн вместо повръщано. Извади пакета от задния си джоб и след няколко фалстарта успя да запали.
Най-накрая в съзнанието му проби, че поведението на Робин бе необичайно. Фокусира се върху лицето ѝ и забеляза, че е бледо и странно изкривено.
– Какво?
– Какво? – повтори тя. – Какво ли, мамка му?
Робин ругаеше далеч по-рядко от Страйк. Влажният нощен въздух, който Страйк усещаше леден върху потното си лице, бързо го отрезвяваше. И все пак алкохолът в кръвта още забавяше реакциите му и не му хрумна нищо по-добро от това да повтори:
– Какво?
– Дойде със закъснение – заговори тя, – както ти е присъщо, защото кога, да му се не види, си ми засвидетелствал елементарното уважение да пристигнеш навреме...
– Какво? – пак изрече той и този път не толкова защото диреше информация, а от смайване.
Тя беше уникалната жена в неговия живот, която никога не се опитваше да го промени. Това не бе оная Робин, която познаваше.
– Появи се вкиснат, както също ти е навикът, защото какво значение имам аз? Голяма работа, че Робин щяла да се изложи пред съквартиранта си, пред роднини...
– Той не се впрегна – успя да каже Страйк.
Спомените му за вечерта не бяха особено ясни, но в това поне беше сигурен: Макс се бе засмял на негова шега, която сега не успяваше да си спомни. Той беше харесал Макс.
– А после се хвърли да нападаш гостите ми. И като връх на всичко – продължи Робин – изложи на показ нещо, което не желаех да става публично достояние... – Внезапно очите ѝ се навлажниха, тя стисна юмруци и напрегна тяло. – Използва го като аргумент в спор пред чужди хора, дявол да го вземе. Изобщо ли не ти хрумна...
– Я почакай – избъбри Страйк. – Изобщо не съм...
– Не ти ли дойде на ума, че може да не искам изнасилването ми да бъде обсъждано пред гости, с които едва съм се запознала?
– Не съм...
– Защо ме попита дали Походът на леконравните е добра идея?
– Ами очевидно защото...
– Нужно ли бе да говориш за изнасилване на деца по време на вечеря?
– Казах го само...
– А после взе, че си излезе, и ме остави да...
– Ами както чувам, дори съм закъснял да си изляза, щеше да е по-добре...
– По-добре за теб! – озъби му се тя и направи крачка към него. Не беше я виждал такава преди. – Защото непременно трябваше да излееш цялата си агресия в моя дом, а после да си тръгнеш и да ме оставиш да ти оправям бъркотиите, както обикновено, мамка му!
– „Както обикновено, мамка му“? – изрече Страйк с вдигнати вежди. – Я чакай...
– Сега трябва да се върна да заглаждам нещата, да успокоявам обидените...
– Не, не трябва – възрази Страйк. – Върви си в шибаното легло...
– Трябва. Това е винаги моя грижа! – викна Робин, като се удряше с юмрук в гърдите при всяка дума. Шокираният Страйк зяпна насреща ѝ, смълчан. – Както постоянно те подсещам да кажеш „моля“ и „благодаря“ на секретарката, защото на теб не ти минава през ума! Както те извинявам за лошите ти настроения пред хората, когато се почувстват обидени! Както търпя куп гадости заради теб...
– Опа – промълви Страйк и се отлепи от комбито, вече изправил се пред нея в пълен ръст. – Накъде бие това...?
– И при всичко, което правя за теб, не можа да се накараш да дойдеш трезвен за една вечеря!
– Ако искаш да знаеш – подхвана Страйк с надигащ се от пепелищата на предишната му еуфория гняв, – бях в пъба с Ник, който...
– ... чиято жена току-що е изгубила бебето им! Знам... и за какъв дявол той беше с теб в пъба, та я остави сама да...
– Тя го е изхвърлила! – изръмжа Страйк. – Сподели ли с теб това по време на великото оплакване между посестрими? И няма да се извинявам, че ми беше нужно отпускане след шибаната седмица, която имах...