– Ами сега като го посочваш, да, май че не е – прие Страйк.
Седеше и пушеше до малката си кухненска маса с гетинаксов плот, а неизменният дъжд плющеше по прозореца на мансардата му. Някак си съобщенията на Шарлот го бяха убедили, че трябва да се обади на Робин и да оправи нещата, преди да тръгне към Корнуол и Джоун. И сега гласът и смехът ѝ имаха своето обичайно въздействие върху него, караха го да приема нещата като една идея по-малко ужасни.
– Кога тръгваш? – попита Робин и избърса очите си.
– Утре в осем. С Луси имаме среща в агенцията за коли под наем. Взехме джип.
– Много да внимаваш – поръча Робин.
Чула бе по новините този ден за трима загинали, след като се бяха опитали да пътуват през вятъра и наводненията.
– Да. Не мога да се престоря, че не ми се ще ти да шофираше. Луси е ужасна на волана.
– Сега пък не можеш да престанеш да ме хвалиш. Простих ти вече.
– Сериозно говоря – каза Страйк, вперил очи в упорития дъжд. – С тоя твой курс за професионално шофиране си единствената, с която не се боя да се возя.
– Мислиш ли, че ще успеете да се доберете?
– Може би не докрай с джипа. Но Полуърт ще ни пресрещне с лодка. Няма начин да отлагаме. На Джоун може би ѝ остават броени дни.
– Ще те мисля – промълви Робин. – Ще стискам палци и на ръцете, и на краката.
– Благодаря, Робин. Обаждай се.
След като Страйк затвори, Робин седя известно време да се наслаждава на изпълнилото я чувство на лекота. После придърпа лаптопа си, за да го затвори, преди да тръгне за работа с ландроувъра. Небрежно, както се хвърлят заровете един последен път, преди да станеш от игралната маса, написа в Гугъл „Пол Сачуел, художник“.
... художникът Пол Сачуел е прекарал повечето от кариерата си на гръцкия остров...
– Какво – отрони на глас Робин, сякаш лаптопът ѝ беше проговорил.
Кликна на резултата и екранът бе изпълнен от уебсайта на Музея и художествената галерия на Лемингтън Спа. Не го беше виждала нито веднъж при всичките часове издирване на Сачуел. Тази страница или току-що бе създадена, или поправена.
Временна изложба 3–7 март 2014 г.
Местни художници
Музеят и художествената галерия на Лемингтън Спа стават домакин на временна изложба на художници от района на Уорикшър. Вход свободен.
Робин прехвърли надолу през снимките на разните художници, докато го видя.
Нямаше никакво съмнение, че е същият човек. Лицето му бе набръчкано, зъбите пожълтели, гъстата му къдрава коса бе побеляла и оредяла, но още беше дълга до раменете, а под разкопчаната риза личеше обилно побеляло окосмяване.
Роден в Лемингтън Спа и отраснал в Уорикшър, художникът Пол Сачуел е прекарал повечето от кариерата си на гръцкия остров Кос. Творбите му, предимно изпълнени с масло и повлияни от старогръцките митове, отправят предизвикателство пред гледащите ги да признаят първичните си страхове и да надделеят предубежденията с чувствените им контури и багри...
44
В море от черна скръб и мъка се носи крехката ми ладия.
Далеч съм от надежда и от светъл лъч.
Защо понасям тези удари жестоки,
защо пред мен се сключват черни планини,
заплашващи да ме погълнат в своя мрак?
Бурните води, дъждът и безмилостният вятър, които ги посрещнаха, си бяха съвсем реални и все пак битката на Страйк и Луси да се доберат до Сейнт Моус притежаваше странния ефект на сън. И двамата знаеха, че в края му ги чака смърт; и двамата бяха решени, че успеят ли да заварят Джоун жива, ще останат с нея, докато умре.
Дърветата наоколо се огъваха и пукаха, докато бързаха по магистралата. Трябваше да заобикалят широки езера, които доскоро бяха представлявали поле, и това ги отклоняваше с километри от пътя им. На два пъти се натъкнаха на пътни блокади и им бе наредено от гневни полицаи да обърнат назад. С упорство продължиха напред и в един момент изминаха осемдесет километра, за да осъществят реален напредък от трийсет. Слушаха всяка осъвременена климатична прогноза и им ставаше все по-ясно, че в някакъв момент ще се наложи да изоставят джипа. Дъжд обливаше колата, силният вятър отделяше чистачките от стъклата, братът и сестрата се редуваха да шофират, водени от едничка цел и временно забравили всички други грижи.
Страйк бе изненадан и благодарен, когато кризата му разкри една различна Луси, също както болестта бе му представила различна Джоун. Сестра му беше изцяло фокусирана върху онова, което трябваше да бъде направено. Дори шофирането ѝ беше различно без тримата ѝ шумни синове на задната седалка, които се въртяха и подритваха, ако пътуването траеше повече от двайсет минути. Забравил бе колко оправна и практична можеше да бъде Луси, какво търпение и решимост бе способна да прояви. Спокойствието ѝ рухна едва когато на петдесет километра от Сейнт Моус наводненията и падналите дървета бяха направили пътя непроходим. Докато Луси седеше отпусната над волана и плачеше, скрила лицето си в длани, Страйк излезе от джипа, застана под дърво, за да се заслони от неспирния дъжд, възползва се от възможността да запали цигара и позвъни на Дейв Полуърт, който бе в готовност да им се притече на помощ.