– И си Нанкароу по майка – продължи Полуърт към Джак, който се опиваше от одобрението му. – Това те прави кореняк корнуолец.
Полуърт се обърна към Страйк.
– Кой беше този на телефона? Чувахме кокни изговора му от цял километър.
– Един с прякор Пищяла – отвърна Страйк. – Разправял съм ти за него. Майка ми го прибра от улицата една вечер, наръган с нож. И той ни осинови.
Страйк отпи от бирата си и се почуди как биха се погодили Полуърт и Пищяла, ако се срещнеха, което бе много слабо вероятно. Реши, че можеше и да се ступат един друг. За Страйк бяха като две парчета от различни пъзели, нямаха допирна точка. При споменаването на наръгване с нож Полуърт хвърли поглед към Джак, а Страйк свали чашата си и каза:
– Не се тревожи за него. Иска да постъпи във Военната полиция като Тед и мен.
Джак засия още повече. Чувстваше се на седмото небе.
– Може ли да опитам бирата? – попита той чичо си.
– Не прекалявай – отвърна Страйк.
– Виж това – обади се Полуърт и посочи страница във вестника, който бе взел. – Парламентът се опитва да сплаши шотландците. Тия копе...
Страйк се прокашля. Джак се изхили.
– Пардон – рече Полуърт. – Ама може ли такова нещо? Казват им, че не могат да запазят лирата, ако гласуват за независимост. Естествено, че ще запазят лирата. Това е в интерес на всички...
През следващите десет минути говори за малкия национализъм, за очевидните аргументи в защита на исканията на шотландците и корнуолците за независимост, за идиотщината на опонентите им, докато Джак започна да гледа с празен поглед и като крайна мярка Страйк насочи разговора към футбол. „Арсенал“, както бе предвидил, бяха загубили от бранещия титлата си „Байерн Мюнхен“ и той не се съмняваше, че при мача реванш ще отпаднат. Двамата с Тед бяха гледали първия мач заедно и успешно се бяха престрували, че ги е грижа за резултата. Страйк позволи на Полуърт да оспори фала, заради който Шчесни бе отстранен, и темата за политика бе милостиво изоставена.
Страйк си мислеше за Полуърт по-късно вечерта, докато лежеше в тъмното отново на дивана от конски косъм, неспособен да заспи. В умората му вече имаше някаква трескавост, усилена от болките в тялото му, непрестанното напрежение от присъствието му тук, в тази пренаселена къща, в очакване стопеното тяло горе да се предаде.
В това му състояние в ума му кръжеше бъркотия от идеи. Мислеше за категории и граници, от онези, които искаме да създаваме и налагаме, до другите, от които искаме да се изтръгнем и да ги разрушим. Припомняше си фанатичното пламъче в очите на Полуърт, като настояваше за по-твърда граница между неговия район и останалата Англия. Заспа, замислен за измишльотините на астрологията, и сънува Леда да реди картите си таро в комуната в Норфък, където бяха живели тъй отдавна.
Страйк бе събуден в пет часа от собственото си болящо тяло. Като знаеше, че Тед скоро ще се събуди, стана и се облече, готов да поеме бдението край леглото, докато чичо му закусеше.
И то се знае, щом чу стъпките на Страйк на горната площадка, Тед се появи от спалнята по халат.
– Приготвих ти чай – прошепна Страйк. – В чайника в кухнята е. Аз ще поседя при нея.
– Добро момче си ти – прошепна в отговор Тед и потупа Страйк по ръката. – Тя спи сега, но в четири часа си побъбрих с нея. От дни не беше говорила толкова.
Разговорът със съпругата му очевидно го бе ободрил. Пое надолу за закуската си, а Страйк влезе безшумно в познатата стая и зае позиция на стола с твърда облегалка край Джоун.
Доколкото Страйк знаеше, тапетите не бяха сменяни от самото нанасяне на Тед и Джоун в къщата. Не бяха имали друг дом в града, където и двамата бяха отраснали, след като Тед бе напуснал армията. Тед и Джоун сякаш не забелязваха колко опърпана бе станала къщата през десетилетията. При все че Джоун бе такава чистница, след като веднъж жилището бе обзаведено и подредено, не виждаше нужда да променя нещо. Тапетите бяха на десен от малки лилави букетчета и Страйк си спомняше как като малко дете бе прекарвал пръст по съединяващите ги геометрични мотиви, когато рано сутрин се бе вмъквал в леглото при Тед и Джоун. Двамата бяха още сънени, а той настояваше за закуска и разходка до плажа.
Двайсет минути, след като бе седнал до нея, Джоун отвори очи и изгледа Страйк толкова безизразно, та на него му се стори, че не го разпознава.
– Аз съм, Джоун – каза тихо той и приближи стола до леглото, като включи нощната лампа с абажура с пискюли. – Корм. Тед отиде да закуси.
Джоун се усмихна. Ръката ѝ сега бе съвсем костелива. Пръстите потрепнаха. Страйк я пое в собствената си длан. Тя каза нещо, което той не успя да чуе, затова наведе глава към лицето ѝ.