– Какво каза?
– Ти си... добър човек.
– О, знам ли, дали е така – промърмори Страйк.
Стисна леко ръката ѝ, боящ се да не я напряга прекалено. Старческото оцветяване на роговицата около ирисите караше сините ѝ очи да изглеждат още по-избледнели. Той си мислеше за всичките случаи, когато би могъл да идва на гости и не го беше правил. За пропуснатите поводи да позвъни. За забравените ѝ рождени дни.
– ... помагаш на хората...
Вгледа се в него и после с върховно усилие промълви:
– Горда съм с теб.
Той искаше да заговори, но нещо блокираше гърлото му. След секунди видя клепачите ѝ да се спускат.
– Обичам те, Джоун.
Думите излязоха дрезгави и едва чути, но му се стори, че тя се усмихна, преди да потъне в сън, от който нямаше да се събуди.
45
През древни времена избликнал извор тук
с води обилни и сребристо бистри.
Вселявали у пиещия добродетели и служели за лек.
Робин още беше в офиса, когато Страйк се обади една вечер с новината, че Джоун е починала.
– Много съжалявам за това, но трябва да остана, докато уредим погребението – каза ѝ. – Има да се върши много, а Тед е буквално разбит.
Току-що бе споделил с Тед и Луси желанието на Джоун за погребението ѝ, с което хвърли и двама им в ридания край кухненската маса. Тед плачеше, трогнат, че съпругата му е взела предвид неговото удобство и улеснение, както бе правила през петдесетте години на брака им, а също заради новината, че накрая тя бе пожелала да влезе в морето и да го чака там. В случая с Луси причината бе, че няма да има гроб, който се бе надявала да посещава и обгрижва. Луси изпълваше дните си със самоналожени задължения, те даваха смисъл и форма на живота ѝ, за който тя бе твърдо решена да бъде коренно различен от този на лекомислената ѝ биологична майка.
– Няма проблем – увери го Робин. – Справяме се добре.
– Сигурна ли си?
– Напълно сигурна.
– За крематориума трябва доста да се почака, изостанали са заради наводненията – обясни Страйк. – Погребението е условно определено за трети март.
Това бе денят, който Робин бе планирала да прекара в Лемингтън Спа, за да присъства на откриването на изложбата на Пол Сачуел. Тя не каза това на Страйк. Съзнаваше, че в момента умът му едва ли би могъл да побере друго, освен мислите за Джоун и живота му в Корнуол.
– Не се тревожи – повтори тя. – Искрено съжалявам, Корморан – добави.
– Благодаря – отвърна Страйк. – Бях забравил какво е да подготвяш погребение. Вече трябваше да съм рефер в един спор.
След като сподели плановете на Джоун за изпращането ѝ, а Луси и Тед избърсаха сълзите си, Тед предложи да помолят опечалените, вместо да носят цветя, да направят дарения на организацията за подпомагане на болни от рак „Макмилън“.
– ... само че Луси настоя, че Джоун би искала цветя – каза Страйк на Робин. – Предложих да дадем и двете възможности на хората. Тогава Тед възрази, че това означава да направят и двете, а не им е по джоба, но карай да върви. Луси е права, Джоун наистина би искала цветя, и то възможно повече. Това ѝ бе мерилото за погребенията, на които присъстваше.
След като си казаха довиждане, Робин поседя за известно време на бюрото на съдружниците и се почуди дали ще е подходящо агенцията да изпрати цветя за погребението на Джоун. Никога не се беше виждала с Джоун, питаше се дали няма да изглежда странно или натрапчиво да праща съболезнования. Сега си припомни как когато бе предложила на Страйк да го вземе от къщата на Джоун в Сейнт Моус, той бързо я беше отрязал и както винаги бе издигнал стена между Робин и личния си живот.
Робин се прозя и изключи компютъра, след като затвори приключеното досие на случая „Пощенска картичка“, изправи се и отиде да вземе палтото си. При външната врата спря, а отражението ѝ в тъмното стъкло беше безизразно. После, сякаш реагираше на нечута команда, се върна във вътрешния кабинет, включи отново компютъра и преди да си е дала време да се колебае, поръча букет тъмнорозови рози да бъдат доставени в църквата на Сейнт Моус на трети март с послание: „С най-искрено съчувствие от Робин, Сам, Анди, Сол и Пат“.
До края на месеца Робин работи без почивен ден. Проведе финална среща с преследвания синоптик и съпругата му, при която разкри самоличността на Пощенската картичка, даде им нейното истинско име и адрес и прие последното им плащане. После накара Пат да се свърже с брокерката от списъка на чакащи клиенти, която подозираше, че мъжът ѝ спи с бавачката им, и на следващия ден прие жената в офиса, за да запише данните ѝ и да получи начална вноска.