Вторият момент, много по-болезен за припомняне, бе, когато стоеше на върха на стълбите в сватбената си рокля, а Страйк по-надолу. Обърна се, когато го повика по име, и погледна нагоре към нея, току-що венчана. Той бе физически пострадал и изтощен и отново тя бе зърнала по лицето му да пробягва нещо, което не бе просто приятелство, а после се прегърнаха и тя изпита...
По-добре да не мисли за това. Да не си припомня онази прегръдка и колко желана и естествена я бе почувствала, каква лудост я бе сграбчила в онзи момент и как си го бе представила да ѝ казва: „Ела с мен“. Знаеше, че щеше да го направи, ако го бе изрекъл.
Робин събра листовете с фотокопия от масата, тикна ги обратно в чантата си и излезе навън, като остави половината си кафе недопито.
В опит да отпъди спомените, прекоси малък каменен мост над бавно течащата река Лем, осеяна с петна водна леща, и мина под колонадата на Културния център, където на следващия ден щеше да бъде открита изложбата на Сачуел. Крачеше бързо с ръце в джобовете и се опитваше да се съсредоточи върху улицата, датираща от времето на Регентството и осъвременена сега от витрините на множество магазини.
Но Лемингтън Спа по никакъв начин не повдигна духа ѝ. Тъкмо обратното, твърде много ѝ напомни друг град с лековити извори – Бат, където бе университетът на Матю. За Робин дългите и симетрично извити сгради от периода на Регентството завинаги щяха да останат свързани с някога приятни спомени, опорочени от по-късни разкрития: образи на нея и Матю, разхождащи се хванати за ръка, примесени със знанието, че дори и тогава той бе спял със Сара.
– О, майната му на всичко – промърмори Робин под нос и примигна да отпъди сълзите, напълнили очите ѝ.
Завъртя се рязко и пое към ландроувъра.
След като паркира колата близо до хотела, отскочи до близката бакалия да си купи храна, после се регистрира сама на автомата в „Премиер Ин“ и се качи до единичната си стая. Беше малка, гола, но идеално чиста и удобна, с гледка към удивително грозната сграда на кметството от червени и бели тухли, прекомерно накичена с орнаменти, постаменти и лъвове.
Два сандвича, шоколадов еклер, кутийка диетична кока-кола и една ябълка накараха Робин да се почувства по-добре. Слънцето бавно се снижаваше зад сградите на търговската улица. Тя събу обувките си и извади от чантата фотокопираните страници от тетрадката на Талбът, тестето карти таро „Тот“ по проект на Алистър Кроули, с помощта на които Бил Талбът бе търсил отговора за изчезването на Марго. Извади тестето от кутийката, прелисти картите и разгледа изображенията. Точно както бе подозирала, Талбът бе копирал много от мотивите в тетрадката си вероятно именно от картите, излизали при честите му опити да реши случая, като се допитва до таро.
Робин постави пред себе си лист, който наричаше „страницата с рогата“, на която Талбът бе разсъждавал над трите рогати знака в зодиака: Козирог, Овен и Телец. Тази страница идваше в последната четвърт на тетрадката, където много по-често се появяваха цитати от Алистър Кроули, астрологични символи и странни рисунки, отколкото конкретни факти.
Тук, на страницата с рогата, имаше свидетелство за подновения интерес на Талбът към Сачуел, когото той първоначално бе изключил на базата, че е Овен, а не Козирог. Талбът очевидно бе изчислил целия рожден хороскоп на Сачуел и си бе направил труда да отбележи различни аспекти, които бе маркирал: „Също като АК. И ДА НЕ СЕ ЗАБРАВЯ връзката ЛС“.
За да се прибави към объркването, загадъчният Шмит постоянно коригираше зодии, макар да бе позволил Сачуел да запази оригиналния си знак Овен.
И тогава на Робин ѝ хрумна странна идея: зодиак с четиринайсет зодии беше очевидно нелеп (Но защо пък да беше по-нелеп от такъв с дванайсет зодии?, попита глас в главата ѝ, който удивително наподобяваше този на Страйк), само че със сигурност прибавянето на две допълнителни зодии би означавало разместване на датите, нали така?
Тя взе телефона си и потърси в Гугъл „зодиак с четиринайсет зодии, Шмит“.
– О, боже мой – промълви Робин на глас в тихата си хотелска стая.
Преди напълно да е осмислила прочетеното, телефонът в ръката ѝ иззвъня. Беше Страйк.
– Здравей – каза Робин и бързо превключи на високоговорител, за да може да продължи да чете току-що откритото. – Как си?
– Гроги – отвърна Страйк, който така и звучеше. – Какво става?