Още чаши и още лотоси, както и две преплетени риби, плюещи вода в два златни бокала върху зелено езеро.
Любов... Картата се отнася също до Венера в Рак. Показва хармония между мъжа и жената, интерпретирана в най-широк смисъл. Това е съвършена и умиротворяваща хармония...
Робин разглежда картата още няколко секунди, преди да я сложи до другите две. Всичките бяха чаши. Доколкото знаеше от проучването си на картите таро „Тот“, чашите означаваха вода. Ами ето, тя беше в град спа...
Робин поклати глава, макар да нямаше никой, че да я види да го прави, после върна картите в кутийката им, пъхна се в леглото, нагласи алармата и изключи лампата.
46
Неверникът най-сетне за почивка спря
под сянката край извора закътан,
макар преди да я отказваше
на взетата в плен Уна...
Нощта на Робин бе прекъсвана от внезапни събуждания от поредица тревожни сънища: че отново е заспала на кормилото или пък че се е успала и като е пристигнала в галерията, откриването на изложбата е било свършило. Когато алармата на телефона ѝ прозвуча в 7 часа, тя се застави веднага да стане от леглото, изкъпа се, облече се и доволна да напусне безличната стая, се отправи долу с приготвената си пътна чанта да хапне мюсли и да пие кафе в салона за закуска, боядисан в потискащо тинесто зелено.
Навън денят бе свеж, но облачен и студеното сребристо слънце едва успяваше да пробие. След като върна пътната си чанта в паркирания ландроувър, тя се отправи пеша към Културния център, помещаващ галерията, където щеше да се открие изложбата на Сачуел. Вляво от нея беше градината „Джефсън“ с фонтана ѝ от розов камък, който изглеждаше като модел за илюстрация на някоя от картите таро на Кроули. Отгоре му имаше четири преливника с форма на миди
... известна слабост, отдаване на желанията...
Заприличваш на Талбът, смъмри се остро. Ускори крачка и пристигна, подранила, в Културния център.
Сградата бе току-що отключена; млада жена в черни дрехи и държаща връзка с ключове в ръка се отдалечаваше от стъклените врати. Робин влезе и установи твърде малко останали елементи от периода на Регентството в интериора: подът бе покрит с модерни сиви плочки, таванът бе поддържан от метални колони. Едно крило на пространството с отворен план бе заемано от кафе, друго – от магазин. Галерията бе насреща зад други стъклени врати.
Представляваше едно дълго помещение с тухлена зидария и дървен под, което временно бе отделено за изложби на местни художници. Вътре имаше само трима души: едра жена с прошарена коса, подстригана на каре и с лента в нея, дребен мъж с покорен вид, за когото Робин предположи, че е съпругът ѝ, и още една жена в черни дрехи, вероятно служителка тук. Гласът на сивокосата жена отекваше в помещението като във физкултурен салон.
– Казах на Шона, че „Лонг Ичингтън“ има нужда от акцентирано осветление! Едва се вижда, ъгълът е толкова тъмен!
Робин се залови да обикаля бавно, като разглеждаше платна и скици. На петима местни художници бе отделено място за временна изложба, но тя идентифицира без затруднение работите на Пол Сачуел: бе им отделена видна позиция и те изпъкваха дръзко сред местни пейзажи, портрети на бледи британци, застанали на автобусни спирки, и натюрморти.
Изобилстваха от голи тела в сцени, заети от гръцката митология. Персефона се бореше в ръцете на Хадес, докато той я отнасяше към отвъдния свят; Андромеда се напрягаше да разкъса веригите, приковали я към скала, докато създание, подобно на дракон, се издигаше от вълните, за да я погълне; Леда лежеше отпусната сред тръстики, а Зевс под формата на лебед я оплождаше.
Два стиха от песен на Джоуни Мичъл изплуваха в главата на Робин, докато гледаше картините: Когато попаднах в твоята галерия, / харесах образите на жените...
Само дето Робин не беше сигурна, че харесва творбите. Жените бяха все тъмнокоси с маслинена кожа, едри гърди и частично или напълно разголени. Бяха професионално изпълнени, но малко прекалено сладострастни. Всяка от жените имаше едно и също изражение на унес и Сачуел определено показваше пристрастие към митовете, свързани с приковаване, изнасилване или похищение.
– Впечатляващи са, нали? – рече мъжът с кротко лице, съпругът на сърдитата авторка на „Лонг Ичингтън“, който се бе появил до Робин и разглеждаше картина с напълно голата Йо, чиято коса се развяваше зад нея, а гърдите ѝ лъщяха от пот, докато бягаше от бик с огромна ерекция.