На Робин ѝ се стори, че ѝ се е причуло.
– Вие и...?
– Алистър Кроули.
– Кроули? – попита тя, докато се движеха по търговската улица. – Окултният писател?
– Да, тук е роден – потвърди Сачуел. – Няма да го видите в много пътеводители, защото не им е по вкуса. Завийте тук вляво, по път ни е.
Минути по-късно я насочи към Кларендън Скуеър, окръжен от високи бели редови къщи, които, макар и вече разделени на апартаменти, бяха запазили остатъци от някогашната величественост.
– Ето тук е роден – съобщи Сачуел със задоволство и посочи към номер 30. – Нито паметна плоча, нито нищо. Добрите граждани не обичат да говорят за него. На младини имах своята фаза „Кроули“ – призна Сачуел, а Робин вдигна поглед към големите квадратни прозорци. – Знаете ли, че като момче измъчвал котка до смърт само за да провери наистина ли има девет живота?
– Не го знаех – отвърна Робин и включи на задна скорост.
– Вероятно се е случило тук – отбеляза Сачуел с мрачно задоволство.
Също като при АК. Също като при АК. Друго прозрение връхлетя Робин. Талбът бе търсил идентични компоненти между хороскопа на Сачуел и този на Кроули, самопровъзгласилия се Звяр, Бафомет, най-злия човек в Запада. Връзката с ЛС. Разбира се: Лемингтън Спа.
Защо Талбът бе решил след месеци разследване, че Сачуел заслужава пълен хороскоп, единственият сред заподозрените, на когото бе оказана тази чест? Алибито му бе желязно все пак. Дали връщането на подозренията е било симптом на болестта на Талбът, възбуден от съвпадението, че Сачуел и Кроули са имали едно и също родно място, или е открил пробив в алибито на Сачуел, което не е отразил в документите? Сачуел продължаваше да говори за живота си в Гърция, за рисуването си и за разочарованието си от добрата стара Англия, а Робин издаваше подходящите звуци на равни интервали, докато си преговаряше наум акцентите в хороскопа на Сачуел, които Талбът бе намерил за толкова интригуващи.
Марс в Козирог: силна воля, решителен, но податлив на злополуки.
Луна в Риби: неврози, личностни разстройства, непочтеност.
Асцендент Лъв: никакво чувство за мярка. Не приемат никакви изисквания към тях.
Стигнаха до Уорик след половин час и както Сачуел бе обещал, се озоваха в град, който нямаше как да е в по-голям контраст от Лемингтън с широките му бели фасади. Древна каменна арка напомни на Робин за Клъркънуел. Минаваха покрай дървени къщи, по стръмни калдъръмени улици, от които се отклоняваха тесни пресечки.
– Ще идем в „Сръндака“ – заяви Сачуел, след като Робин паркира край пазарния площад. – Това заведение датира от незапомнени времена, най-старият пъб в града е.
– Където кажете вие – усмихна му се Робин и провери дали бележникът е в чантата ѝ.
Минаха заедно през сърцето на Уорик, като Сачуел ѝ сочеше заслужаващите според него внимание забележителности. Беше от типа мъже, които постоянно изпитват потребност да докосват и ненужно потупваше Робин по ръката, за да привлече вниманието ѝ, стискаше лакътя ѝ, като пресичаха улица, и общо взето, възприе собственическо отношение, докато вървяха към Смит Стрийт.
– Нали не възразявате? – попита Сачуел, когато се изравниха с магазин за художнически материали, и без да дочака отговора ѝ, я поведе вътре, където, докато си избираше четки и маслени бои, авторитетно я осведомяваше за съвременните тенденции в изкуството и за глупостта на критиците. О, Марго, изпъшка наум Робин, но после я съпостави със самата себе си и нейния избор на Матю с неговите безкрайни анекдоти за собствените му спортни постижения, с все по-самомнителните му хвалби за повишения на заплатата и премии и мигом се настрои смирено и опрощаващо.
Най-сетне се озоваха в „Сръндака“, нисък, изграден от дървени греди пъб с табела с еленска глава, висяща отпред, и се настаниха на маса в дъното. Робин нямаше как да не забележи съвпадението: цялата стена зад Сачуел бе изпъстрена с рогати животински глави, включително препариран елен и бронзирани модели на антилопа и овен. Дори върху менюто бяха изрисувани еленови рога. Робин поръча на сервитьорката диетична кока-кола, като през цялото време се опитваше да потисне мисли за рогатите знаци от зодиака.
– Ще приемете ли сега – попита с усмивка тя, след като сервитьорката се отправи към бара – да ви задам няколко въпроса за Марго Бамбъро?