Когато излезе в коридора, извади телефона от джоба си и без съзнателна мисъл избра номера на Робин.
– Здравей – каза тя, леко изненадана да го чуе.
– Здравей – отвърна той и спря на входа на хотела, за да извади със зъби цигара от пакета. Прекоси улицата и я запали, загледан към морето. – Само исках да чуя как сте там и да ти благодаря.
– За какво?
– За цветята от агенцията. Означаваше много за семейството.
– О – промълви Робин. – Радвам се... Как мина погребението?
– Беше... ами, знаеш, погребение – рече Страйк с поглед към чайка, кацнала на спокойната водна повърхност. – Нещо ново към теб?
– Ами да, има ново – отговори Робин след почти неуловимо колебание, – но вероятно сега не е моментът. Ще ти разправя, когато си...
– Моментът сега е чудесен – прекъсна я Страйк, закопнял за нормалност, за мисли, различни от тези за Джоун, загубата и Сейнт Моус.
Тъй че Робин му разказа за интервюто си с Пол Сачуел, а Страйк я изслуша мълчаливо.
– ... тогава ме нарече гадна малка кучка и си тръгна – завърши Робин.
– Боже милостиви – промърмори Страйк, смаян не само че Робин бе успяла да измъкне толкова информация от Сачуел, а и от наученото.
– Седя в колата и издирвам архиви в телефона си. Скоро се каня да потеглям към къщи. Бланш Дорис Сачуел е починала през 1945 година на десетгодишна възраст. Погребана е в гробище извън Лемингтън Спа. Сачуел го нарече милостиво убийство. Ами... – поправи се Робин, всъщност го нарече сън, затова го е описал пред Марго като „нощни бълнувания“, та да може да отрече истинността на случката с някаква степен на достоверност. Но все пак е травмиращо да носиш у себе си такъв спомен от шестгодишна възраст, не мислиш ли?
– Не ще и дума – съгласи се Страйк. – Освен това му дава един вид мотив, ако се е боял, че Марго ще съобщи на властите...
– Именно. А какво мислиш за това с Джанис? Защо тя не ни каза, че е познавала Сачуел?
– Много добър въпрос – отбеляза Страйк. – Я пак ми повтори какво каза той за Джанис.
– Като го осведомих, че от Джанис сме научили как Марго е била забелязана в Лемингтън Спа, той каза, че тя имала навика да забърква неприятности и че по някакъв начин се опитвала да го обвини за изчезването на Марго.
– Наистина е много интересно – съгласи се Страйк и се намръщи към чайката, която съсредоточено се взираше към хоризонта, към безпощадната ѝ извита човка. – А какво беше онова за Рой?
– Сподели как някой му казал, че Рой е „мамино момченце“ и бил „сухар“ – отговори Робин. – Но не пожела да ме осведоми от кого го е чул.
– Не ми звучи като изречено от Джанис, но знае ли човек? – коментира Страйк. – Е, мога да кажа, че си се справила дяволски добре, Робин.
– Благодаря.
– Ще се въведем взаимно както трябва в курса на случая „Бамбъро“, като се върна – каза Страйк. – Всъщност трябва да се въведем в курса като цяло.
– Чудесно. Надявам се всичко да е наред през остатъка от престоя ти – каза Робин с нотка на финалност, бележеща края на разговора.
Страйк би искал да я задържи на линията, но тя очевидно си мислеше, че не бива да монополизира времето му през последния следобед със скърбящото семейство, а той не можеше да измисли претекст да я накара да продължи да говори. Казаха си довиждане и Страйк прибра телефона в джоба си.
– Заповядай, Диди.
Полуърт бе излязъл от хотела с две нови големи бири. Страйк взе своята с благодарност и двамата се обърнаха с лице към залива, докато отпиваха.
– Утре се връщаш в Лондон, значи? – попита Полуърт.
– Да – отвърна Страйк. – Но скоро пак ще дойда. Джоун пожела да вземем праха ѝ на лодката на Тед и да го разпръснем в морето.
– Хубава идея – коментира Полуърт.
– Чуй, приятелю... Благодаря ти за всичко.
– Я стига – скастри го Полуърт. – И ти би го направил за мен.
– Прав си – кимна Страйк, – бих го направил.
– Лесно ти е да го кажеш, хитрецо – мигом го парира Полуърт, – като се има предвид, че майка ми е покойница, а проклетия ми баща не го и знам къде е.
Страйк се разсмя.
– Е, аз съм частен детектив. Искаш ли да ти го намеря?
– Не, по дяволите – отсече Полуърт. – Много му здраве.
Изпиха си бирата. За кратко сред облаците се появи пролука и морето се превърна в килим от диаманти и накацали чайки, подобни на хартиени оригами. Страйк разсеяно се почуди дали страстната привързаност на Полуърт към Корнуол не е реакция срещу отсъстващия му родом от Бирмингам баща, когато Полуърт заговори отново:
– Като стана дума за бащи, Джоун ми каза, че твоят потърсил среща с теб.