– Капучино – обяви Страйк, като се върна и постави чашата пред нея. За себе си беше взел двойно еспресо и сандвич с моцарела и салам. Настани се до нея и попита: – Как така медиаторството беше отменено?
Доволна, че е запомнил, Робин отговори:
– Матю твърди, че му излязло нещо спешно.
– Вярваш ли му?
– Не. Мисля, че е част от игричките му. Не че го очаквах с нетърпение, но поне щеше да се свърши. И тъй – смени тя темата, тъй като не ѝ се говореше за Матю, – имаш ли нещо ново по случая „Бамбъро“?
– Не особено много – отвърна Страйк, който бе хвърлил усилията си по други случаи след връщането си от Корнуол. – Получихме резултатите от експертизата за онова кърваво петно от книгата в апартамента на семейство Аторн.
– И?
– Тип нула положителна.
– Обади ли се на Рой да провериш...?
– Да. Марго е била А положителна.
– О – промълви Робин.
– Не възлагах големи надежди – повдигна рамене Страйк. – Най-вече приличаше на кръв, потекла при леко порязване. Открих обаче Ричи Мръсника. Той е в частния старчески дом „Сейнт Питър“ в Ислингтън. Много актьорска игра изпълних по телефона, та да получа потвърждение.
– Чудесно. Искаш ли аз да...?
– Не, казах ти. Пищяла категорично ме предупреди да не тревожа дъртия мръсник, та да не би синовете му да научат.
– И реши, че от нас двамата аз съм тази, дето тревожи хората, така ли?
Страйк се подсмихна, докато дъвчеше сандвича си.
– Няма смисъл да раздрусваме дървото на Лука Ричи, ако не се наложи. Пищяла ми каза, че той бил куку. Надявам се това да означава, че не е някогашният изпечен хитрец. Би могло да ни е в услуга. Уви, както успях да измъкна от сестрата, той вече не говори.
– Изобщо ли?
– Очевидно съвсем е млъкнал. Тя го спомена мимоходом. Опитах се да разбера дали се дължи на депресия, или е претърпял инсулт, или пък страда от деменция, в който случай разпитът му би бил съвършено безпредметен, само че тя не уточни. Отидох да погледна старческия дом. Надявах се да е някой от големите, в които можеш да влезеш и излезеш незабелязан, но повече прилича на пансион. Имат само осемнайсет души там. Шансовете да се промъкнеш, без да те видят, или да се представиш за далечен братовчед клонят към нулата.
Противно на логиката сега, когато Ричи изглеждаше недосегаем, Робин, която не бе проявявала към него по-голям интерес, отколкото към другите заподозрени, внезапно изпита чувството, че е изгубено нещо критично за разследването.
– Не казвам, че в крайна сметка няма да се пробвам с него – продължи Страйк. – Но засега потенциалните ползи не оправдават риска да ядосаме шайка професионални гангстери. От друга страна, ако до август не разполагам с нищо друго, току-виж ми се наложило да проверя дали мога да изтръгна няколко думи от Ричи.
По тона му Робин отсъди, че Страйк също остро усеща как е изтекла повечето от половината година, отредена им за случая „Бамбъро“.
– Също така – додаде Страйк – осъществих контакт с К. Б. Оукдън, биографа на Марго, който се прави на недостъпен. Явно се има за много по-важен за разследването, отколкото го смятам аз.
– Към пари ли се стреми?
– Бих казал, че се стреми към всичко, което може да докопа – отвърна Страйк. – Очевидно има интерес не само да бъде интервюиран, но и той да интервюира мен.
– Може да крои планове да напише книга за теб, както го е направил за Марго – предположи Робин.
Страйк не се усмихна.
– Колкото е капризен, толкова е и глупав. Май не му е хрумнало, че може да знам много за съмнителното му минало, като се има предвид, че успях да го открия през не една промяна на името му. Но ми е ясно как е успял да изиграе онези стари жени. Изпълни доста убедителен театър по телефона как е познавал и помни всички от обкръжението на Марго. Вложи голяма естественост. „О, доктор Гупта, много мил човек“, „А, да, Айрийн, не беше много лесна“. Звучи искрено, докато не си припомниш, че е бил на четиринайсет, когато Марго е изчезнала, и вероятно е срещал всички тези хора най-много два пъти. Но за Бренър не пожела да ми каже нищо, а аз тъкмо от него се интересувах. „Трябва да си помисля – отговори ми. – Не съм сигурен, че искам да навлизам в това.“ Вече му се обаждах два пъти. И всеки път той се опитваше да отклони разговора към мен, а щом отново настоях за Бренър, побърза да приключи, като се престори, че имал спешна работа. И двата пъти обеща да ми се обади, но още не го е направил.