Здравей, Робин, ако искаш да говорим, сега ми е възможно. Току-що приех да работя в по-късната смяна, тъй че ми се освободиха няколко часа. Иначе ще трябва да е след 8 довечера. Аманда
– Аманда Уайт – каза тя на Страйк. – Иска да говорим сега.
– Мен ме устройва – заяви Страйк, доволен да стъпи на здрава почва на разследване.
Лъжкиня или не, Аманда поне щеше да говори за действителна жена на истински прозорец.
Робин натисна номера на Аманда, превключи на високоговорител и постави телефона между себе си и Страйк.
– Здравей – изрече уверен женски глас с лек намек за изговор от Северен Лондон. – Робин ли е?
– Да – отвърна Робин. – И съм с Корморан.
– Добро утро – поздрави Страйк.
– О, това сте вие? – възкликна възхитено Аманда. – За мен е чест. Досега си имах работа със секретарката ви.
– Всъщност тя ми е партньор – поясни Страйк.
– О, нима? Делови или от другия тип? – поинтересува се Аманда.
– Делови – отвърна Страйк, без да поглежда към Робин. – Разбрах, че Робин е говорила с вас за онова, което сте видели във вечерта на изчезването на Марго Бамбъро.
– Точно така – потвърди Аманда.
– Ще възразите ли да записваме това интервю?
– Ами не, не възразявам – отвърна Аманда. – Искам да постъпя както е редно, макар че, няма да скрия, представляваше известна дилема за мен, защото последния път беше много стресиращо. Журналисти, двама разпитващи полицаи, а аз бях едва четиринайсетгодишна. Но винаги съм била упорито момиче и си устоях на моето...
И тъй, Аманда разправи историята, с която Страйк и Робин вече бяха запознати: за дъжда, за сърдитата съученичка, за прозореца на последния етаж и за разпознаването на Марго впоследствие, когато Аманда видяла снимката ѝ във вестника. Страйк зададе няколко въпроса, но разбра, че нищо не би променило разказа на Аманда. Независимо дали искрено вярваше, че е видяла Марго Бамбъро на прозореца в онази вечер, или не, явно бе решена никога да не се отказва от връзката си с четиресетгодишната мистерия.
– ... и оттогава непрестанно съм преследвана от мисълта, че не направих нищо, но аз бях само на четиринайсет и осъзнах ставащото едва по-късно, нямаше как тъкмо аз да я спася – завърши тя.
– Е – каза Робин, когато Страйк ѝ даде знак, че е чул всичко, което му е нужно, – много ти благодарим, че разговаря с нас, Аманда. Много съм ти...
– Преди да затворите, има още нещо – прекъсна я Аманда. – Чакайте само да чуете това. Невероятно съвпадение е, а дори и полицията не знае за това, защото и двете са мъртви.
– Кои са мъртви? – попита Робин, а Страйк запали нова цигара.
– Ако кажете, че това не е странно... В последната ми служба пралелята на една млада колежка...
Страйк извъртя очи в гримаса.
– Познайте с кого е била в хосписа.
– Нямам представа – отвърна учтиво Робин.
– С Вайълет Купър – обяви Аманда. – Сигурно не я знаете...
– Хазайката на Денис Крийд – вметна Робин.
– Именно! – възкликна Аманда, доволна, че Робин е оценила значимостта на съобщението ѝ. – Не е ли много странно, че първо видях Марго на онзи прозорец, а после след толкова години работя с жена, чиято роднина се е срещнала с Вай Купър? Само че тогава тя се е наричала другояче, защото хората я намразили.
– Наистина е голямо съвпадение – каза Робин, като се постара да не поглежда към Страйк. – Е, благодаря...
– Това не е всичко! – разсмя се Аманда. – Има още! Пралелята на колежката ми споделила как Вай ѝ казала, че веднъж писала на Крийд да го пита дали той е убил Марго Бамбъро.
Аманда замълча, като явно очакваше реакция, тъй че Робин, която вече беше чела за това в „Демонът от Парадайс Парк“, ахна:
– Леле!
– Леле, я! – зарадва се Аманда. – И Вай казала, при това на смъртното си легло, тъй че явно е било самата истина, защото така се прави, нали? Вай казала, че в писмото, което получила от него, той отговорил, че я е убил!
– Сериозно? – рече Робин. – Мислех, че писмото...
– Ама това са думи право от устата на Вайълет – настоя Аманда, а Страйк отново извъртя очи. – Тя казала, че твърдо я е убил, заявил ѝ го почти в прав текст. Извъртял го така, че само тя да разбере, но тя се сетила точно какво имал предвид той. Откачена работа, а? Първо да зърна Марго на прозореца, а после, години по-късно...
– Удивително – съгласи се Робин. – Е, много ти благодарим за отделеното време, Аманда, беше извънредно...
На Робин ѝ отне още две минути и куп неискрени благодарности, за да разкара Аманда от линията.