– Как ти се стори? – обърна се Робин към Страйк, когато най-сетне успя да се отърве от Аманда.
Той насочи пръст към небето.
– Какво? – попита Робин и погледна към синята мъглявина.
– Ако се вгледаш внимателно, ще видиш астероид да преминава през Дома на щуротиите.
50
Горко ми, ахна тя, къде съм и с кого?
Дали намирам се сред живите, или сред мъртъвци?
През следващите няколко дни Страйк бе зает с дела на агенцията, несвързани със случая „Бамбъро“. Първият му опит да изненада сестра Джанис Бийти в дома ѝ беше безплоден. Тръгна си от „Найтингейл Гроув“, безлична улица покрай Югоизточната железопътна линия, без никой да отговори на почукването му.
Направи втория си опит следващата сряда следобед, когато вятърът разсейваше дъждовните облаци. Страйк пое към къщата на Джанис от метростанцията „Хидър Грийн“ по тротоар, разделян от железопътната линия с парапет и жив плет. Докато крачеше, пушеше и си мислеше за Робин, защото тя току-що се бе отказала от възможността да се присъедини към него за интервюто на Джанис, като обясни, че имала да свърши „нещо друго“, без да уточнява какво е. На Страйк му се бе сторило, че долавя известна прикритост и стремеж за оправдаване, като обясни невъзможността си да присъства и тя на интервюто, когато в обичайния случай чувството ѝ бе само на разочарование.
След раздялата ѝ с Матю Страйк свикна на по-голяма лекота и откритост в отношенията си с нея и този ѝ отказ в комбинация с тона и липсата на обяснение го заинтригува. Естествено, имаше въпроси, в които той не очакваше да бъде посвещаван – като пример му хрумна посещение при гинеколог, – но поне би казала „имам записан час при лекар“.
Небето се смрачи, докато Страйк приближаваше къщата на Джанис, която бе значително по-малка от тази на Айрийн Хиксън. На прозорците имаше тюлени завеси, а външната врата беше тъмночервена. Страйк не регистрира веднага факта, че през прозрачните пердета на дневната се виждаше светната лампа. Като осъзна, че обектът му вероятно си беше у дома, грижливо отпъди всички мисли за деловата си съдружничка, прекоси улицата с по-бърза крачка и почука енергично на външната врата. Докато чакаше, чуваше през прозореца на първия етаж звуците от пуснат високо телевизор. Тъкмо се канеше да почука втори път, в случай че Джанис не го беше чула, когато вратата се отвори.
За разлика от последната им среща сестрата, която носеше очила с метални рамки, изглеждаше шокирана и твърде недоволна да види Страйк. Зад гърба ѝ от невидимия телевизор долетяха два женски гласа с американски изговор: Значи, харесвате тоалета? О, да, страшно много го харесвам!
– Ъъ... да не съм пропуснала уговорка или...?
– Простете, че не ви предупредих – неискрено се извини Страйк, – но бях наблизо и реших да проверя дали бихте ми отделили няколко минути.
Джанис погледна назад през рамо. Сега веселяшки мъжки глас изрече: Роклята, в която Кели буквално се влюби, е единичен модел...
Видимо подразнена, Джанис отново се обърна към Страйк.
– Ами... добре – отвърна. – Само че е много разхвърляно. И ако може, изтрийте си добре краката, защото последният, дето нахълта без предупреждение, нанесе вътре кучешко лайно. Затворете зад себе си.
Страйк прекрачи през прага, а Джанис избърза пред него и се скри в дневната. Страйк очакваше да спре телевизора, но тя не го направи. Докато бършеше внимателно крака в кокосовата изтривалка вътре в антрето, мъжки глас каза: Сигурно няма да е лесно да се открие тази уникална и единствена рокля, тъй че Ранди се заема да я издирва... Страйк се поколеба за момент, стъпил върху изтривалката, после реши, че Джанис очакваше от него да я последва, и влезе в малката дневна.
След като бе прекарал значителен период от детството си да се влачи с Леда по разни жилища, където се самонастаняваха, Страйк имаше съвсем различна представа за „разхвърляно“ от тази на Джанис. Въпреки че почти всички повърхности бяха запълнени, единствените признаци на безпорядък в стаята бяха брой на „Дейли Мирър“ върху едно кресло, смачкани хартийки край отворен плик с фурми върху ниска масичка и сешоар, съвсем не на място на земята край канапето, който Джанис изключваше от контакта в момента.
... Антонела показва изискана рокля за петнайсет хиляди долара, най-близка до избора на Кели...
– Огледалото тук долу е по-удобно да си суша косата пред него – обясни Джанис, като се изправи, поруменяла, със сешоара в ръка и леко сърдито изражение, сякаш Страйк я принуждаваше да се оправдава. – Бих се радвала на предупреждение, така да знаете – добави тя, като изглеждаше толкова строга, колкото позволяваше усмихнатото ѝ по природа лице. – Хванахте ме в крачка.