Неочаквано у Страйк изникна асоциация с Джоун, която винаги се притесняваше, ако дойдеха неочаквани гости и я завареха с извадена прахосмукачка или дъска за гладене.
– Прощавайте. Както казах, случайно бях наблизо...
Кели облича рокля номер едно, но не може да прогони от мислите си мечтаната рокля, изрече гръмко дикторът и в този момент Страйк и Джанис дружно погледнаха към телевизора: млада жена обличаше прилепнала и полупрозрачна бяла рокля, обсипана с изкуствени диаманти.
– „Кажи „да“ на роклята“ – издекламира Джанис, която беше облечена в същите тъмносини блуза и панталон като при предишната им среща със Страйк. – Моето гузно удоволствие. Искате ли чаша чай?
– Само ако не ви затруднявам – отвърна Страйк.
– Е, то винаги се иска труд, не е ли тъй? – подхвърли Джанис за пръв път с лека усмивка. – Но тъй или иначе, щях да правя за себе си в първото прекъсване за реклами, така че не е проблем.
– В такъв случай, да, благодаря – каза Страйк.
Ако не открия тази рокля – заговори от телевизора веселякът, консултант по сватби, като ровеше трескаво из накачени бели рокли, а веждите му бяха толкова силно изскубани, че изглеждаха като нарисувани, – няма да е...
Екранът потъмня. Джанис беше изключила телевизора с дистанционното.
– Искате ли фурми? – попита тя Страйк и му протегна кутията.
– Не, благодаря – отговори Страйк.
– Донесох купища кутии от Дубай – осведоми го тя. – Канех се да ги раздавам като подаръци, но не мога да престана да ги ям. Седнете. Ей сега се връщам.
На Страйк му се стори, че мярна още един хвърлен крадешком поглед към крака му под коляното, след което жената излезе от стаята със сешоара в едната ръка и фурмите в другата, като остави Страйк да се настани на кресло, а то изстена под тежестта му.
Малката дневна му се видя потискаща. Преобладаваха червените цветове – мокетът бе украсен с алени спирали, върху него имаше евтин яркочервен турски килим. На червените стени имаше картини със сухи цветя между снимки в дървени рамки, някои черно-бели, други цветни и вече избелели. Шкаф с витрини беше препълнен с евтини стъклени украшения. Най-голямото, карета на Пепеляшка, теглена от шест стъклени коня, се мъдреше гордо на почетно място върху полицата над електрическата камина. Очевидно у Джанис зад практичното ѝ облекло туптеше романтично сърце.
Тя се върна няколко минути по-късно, понесла плетен поднос с две чаши чай, в които млякото вече беше добавено, и чиния с шоколадови бисквити. Приготвянето на чая я беше настроило една идея по-приветливо към госта ѝ.
– Това е моят Лари – каза тя, като видя Страйк да разглежда двойна рамка на масичката до него.
От едната страна имаше снимка на твърде пълен мъж със сънливи очи и зъби на пушач. От другата – на руса жена, закръглена, но хубава.
– Аха. А това...?
– Малката ми сестра Клеър. Почина през деветдесет и седма. Рак на панкреаса. Късно го откриха.
– О, много съжалявам да го чуя – каза Страйк.
– Да – въздъхна дълбоко Джанис. – И двамата ги изгубих приблизително по едно и също време. Да ви кажа право... – Тя седна на канапето, при което коленете ѝ изпукаха. – Като се прибрах от Дубай и влязох тук, си казах, че трябва да окача нови снимки. Потискащо е да се намираш сред мъртъвци... Имам прекрасни снимки на Кев и внучетата ми, но още не са принтирани. Момчето на съседите ще ми свърши това. Предишните ми на Кевин с децата са отпреди две години. Та дадох на момъка онова с паметта... плочката?
– Картата – подсказа Страйк.
– Да, младежите от съседната къща все ми се смеят. Но Айрийн е още по-зле от мен. Тя и батерия не може да смени. Е, защо искахте да ме видите пак? – попита Джанис.
Страйк не искаше да рискува пак да я ядоса и възнамеряваше да ѝ зададе въпросите за Сачуел най-накрая. Извади бележника си, отвори го и каза:
– Изникнаха две неща след последната ни среща. За първото попитах доктор Гупта, но той не можа да ми услужи, та се надявах вие да ми помогнете. Случайно да знаете нещо за мъж, на име Николо Ричи, понякога наричан с прякор Мръсника?
– Аха, онзи стар гангстер – каза Джанис. – Знаех, че живее в Клъркънуел, но не съм се срещала с него. Защо се интересувате... О, да не би Айрийн да ви е говорила за онова в основите?
– За кое? – попита Страйк.