– Майкъл Клиф Хаус... това е високата сграда на Скинър Стрийт, нали? Имахме пациенти там, но иначе... – Джанис изглеждаше разтърсена. – Разстроихте ме – повтори тя. – Горката жена на Аторн... А аз защитавах доктор Бренър пред всеки срещнат заради преживяното от него през войната. Само преди две седмици ми гостува синът на Дороти, седеше на вашето място...
– Карл Оукдън е бил тук? – попита остро Страйк.
– Да – кимна Джанис. – Той беше този, дето не си изтри краката. Размаза кучешко лайно по целия ми килим.
– Какво искаше?
– Престори се, че просто се отбил да ме навести – отвърна Джанис. – Човек би помислил, че не бих го познала след толкова време, но не изглеждаше особено различен. Та така де, седеше на креслото, на което сте вие сега, и ми дрънкаше всякакви щуротии за едно време и как майка му ме помнела с голяма симпатия – ха! Дороти Оукдън да ме помни със симпатия? Дороти смяташе мен и Айрийн за разтурени момичета с полите ни над коленете и посещенията ни заедно в пъба. Той ви спомена – отбеляза Джанис и му отправи изучаващ поглед. – Искаше да знае дали съм се срещала вече с вас. Написал книга за Марго, но тя така и не стигнала до книжарниците. Беше ядосан по този повод. Разправи ми всичко за нея, като беше тук. Сега смятал да пише нова книга и тъкмо вие сте го били заинтересували по темата. Прочутият детектив, решил случая. Или прочутият детектив, нерешил случая. Карл и двете биха го устройвали.
– Какво каза той за Бренър? – попита Страйк.
Щеше да обмисли в подходящ момент намеренията на биограф аматьор да им се пречка в случая.
– Каза, че доктор Бренър бил садистичен дъртак и аз взех, че започнах да се застъпвам за него... А ето че сега чувам от вас това за Дебора Аторн...
– Оукдън каза, че Бренър е бил садистичен? Това е силна дума.
– И аз така реших. Карл заяви, че никога не го е харесвал, че доктор Бренър често посещавал къщата на Дороти, за неделен обяд например, което аз никога не бях подозирала. Винаги съм ги смятала само за колеги. Най-вероятно доктор Бренър е отпращал Карл. Беше ужасно хлапе и го виждам, че е пораснал като злопаметен човек.
– Ако Оукдън се появи пак – каза Страйк, – съветвам ви да не го пускате. Имайте предвид, че е лежал в затвора, задето е мамил... – в последния момент се спря да не каже „стари“ – самотни жени, за да им измъкне парите.
– О! – смая се Джанис. – Дявол го взел. Най-добре да предупредя Айрийн. Каза, че и при нея щял да намине.
– Основно от Бренър ли се интересуваше, като ви посети?
– Не, най-вече от вас, но всъщност говорихме за Бренър повече, отколкото за всеки друг в медицинската служба.
– Госпожо Бийти, дали все още имате онзи вестник с некролога на Бренър? Споменахте, че сте го запазили.
– О, да – отвърна Джанис и погледна към чекмеджето на шкафа с порцеланови съдове. – И Карл искаше да го види, като чу, че го имам...
Тя се надигна от канапето и отиде до шкафа. Улови се за полицата над камината, коленичи, отвори чекмеджето и взе да рови.
– Изрезките ми са малко разбъркани. Айрийн ме смята за вманиачена, дето ги събирам – добави тя, бръкнала до китка в съдържанието на чекмеджето. – Тя не си пада много по новини и политика, но аз винаги съм пазила интересни материали: на тема медицина например, а също, няма да ви лъжа, любопитни истории за кралските особи.
Тя задърпа ъгъла на картонена папка.
– Айрийн може да ме мисли за чудачка, но не виждам нищо лошо да си пазя разни житейски истории.
Измъкна папката и се придвижи на колене до масичката.
– Какво толкова сбъркано има да пазиш некролози? Не е по- различно от събирането на снимки.
Тя отвори папката и заразлиства изрезките, някои от които пожълтели от старост.
– Ето това например го запазих за нея, за Айрийн – размаха Джанис статия за босилека. – Пише, че помага при проблеми с храносмилането. Рекох си, че не е зле Еди да засади босилек в градината. Тя пие прекалено много хапчета за червата си, а те колкото помагат, толкова и вредят. Но не иде ли под формата на таблетка, Айрийн не ще и да го знае... Принцеса Даяна – въздъхна Джанис и размаха възпоминателна първа страница от вестник. – Голяма почитателка ѝ бях...
– Може ли? – посегна Страйк към изрезките.
– Моля, разглеждайте. – Джанис погледна над очилата си към статията, която държеше Страйк. – Тази е за диабета и е много интересна. Нещата в медицината много се промениха, откакто се пенсионирах. Кръщелникът ми има диабет тип едно. Ще ми се да се държа в курса на нещата... А тази в другата ви ръка е за дете, което е умряло от перитонит, нали?