– Спомената сте като свидетел на нещо или като присъствала – поясни Страйк. – Няма и намек за обвинение към вас.
– Силно се надявам да няма! – изрече натъртено Джанет. – Не, не съм ставала свидетел на нищо. Иначе бих го казала, нали така?
Настъпи кратка пауза, която Страйк намери за разумно да не нарушава, и то се знае, Джанис отново заговори:
– Вижте, не мога да говоря от името на Марго четиресет години по-късно. Нея я няма вече. Не е справедливо спрямо никого от нас. Не искам да сея подозрения след всичкото това време.
– Просто се опитвам да елиминирам възможни посоки – каза Страйк.
Последвалата пауза бе по-дълга. Погледът на Джанис се отклони към подноса за чай, после към снимка на покойния ѝ партньор с неговите жълти зъби и сънени кротки очи. Накрая тя въздъхна и каза:
– Добре, но искам да си запишете, че това бе идея на Марго, не моя, чухте ли? Аз никого не обвинявам.
– Разбира се – отвърна Страйк с химикалка, приготвена над листа.
– Ами хубаво тогава... Беше много деликатно, при положение че тя ни беше колежка... имам предвид Дороти.
Дороти и Карл живееха с майката на Дороти. Името ѝ беше Мод, макар че не бих си го припомнила, ако Карл не бе идвал онзи ден. Докато си приказвахме, споменах баба му и той я нарече „проклетата Мод“, не „баба“. Та Мод имаше инфекция на крака, рана, която не заздравяваше. Имаше нужда от превръзки и грижи, така че често посещавах дома им. Всеки път, като бях там, тя ми казваше, че къщата е нейна собственост, не на Дороти. Била позволила на дъщеря си и внука си да живеят при нея. Обичаше да го повтаря. Даваше ѝ някакво чувство на власт. Надали е било много забавно да се съжителства с нея. Вкисната старица беше. С нищо не можеше да ѝ се угоди. Все мърмореше, че внукът ѝ бил разглезен, но както казах, той беше истинско малко чудовище като дете, тъй че за това не мога да я виня. Така или иначе, преди раната на крака ѝ да е заздравяла, тя умря от падане по стълбите. Вярно, че ходеше малко трудно, защото се беше залежала с този болен крак, нужен ѝ беше бастун. Случва се хората да падат по стълби и очевидно при стар човек това може да има сериозни последствия, но... Седмица след това Марго ме повика в кабинета си да говорим и останах с впечатление, че изпитва безпокойство по повод случая. Не го каза изрично, просто ме попита за мнението ми. Разбирах накъде бие... но какво можехме да направим ние? Не бяхме присъствали, когато е паднала, а семейството твърдеше, че били долу и просто чули шума, а тя се озовала в основата на стълбите в безсъзнание. Почина две вечери по-късно в болница. Дороти не показа никаква емоция, но Дороти поначало по никакви поводи не демонстрираше емоция. Какво можехме да сторим? – повтори Джанис и вдигна ръце с обърнати нагоре длани. – Ясно ми беше какво става в главата на Марго, защото Мод бе собственичката на къщата, а сега Дороти и Карл бяха удобно настанени в нея и... Това са неща, които лекарят обмисля по силата на своята професия, връщат му се постоянно, чуди се не е ли пропуснал нещо. Но Марго така и не предприе нищо по въпроса и доколкото знам, нямаше никакви последствия. Ето, това е – завърши Джанис видимо облекчена. – Сега вече знаете.
– Благодаря ви – каза Страйк и си записа бележка. – Много ми беше полезно. Кажете, споменахте ли го някога на Талбът?
– Не – отвърна Джанис, – но някой може да го е направил. Всички знаеха, че Мод е умряла и как е станало, защото Дороти си взе почивен ден за погребението. Честно ще ви кажа, че при последните си интервюта с Талбът просто исках да се махна от там. Той най-вече ме караше да му разправям сънищата си. Тръпки ме побиваха. Цялата тази история беше сбъркана и плашеща.
– Сигурен съм, че е било така – каза Страйк. – Остана да ви попитам само още едно нещо и приключваме. Съдружничката ми е успяла да открие Пол Сачуел.
– О – каза Джанис без никакви признаци за смущение или дискомфорт. – Това беше бившето гадже на Марго, нали?
– Да. И бяхме изненадани да узнаем, че сте се познавали.
Джанис го погледна неразбиращо.
– Какво?
– Че сте се познавали – повтори Страйк.
– Аз и Пол Сачуел? – леко се засмя Джанис. – Никога не съм го виждала дори!
– Нима? – Страйк я наблюдаваше внимателно. – Като чул, че вие сте ни казали как Марго е била забелязана в Лемингтън Спа, много се ядосал. Точните му думи били – Страйк прочете от бележника си, – „че сте се опитвали да му създавате неприятности“.
Настана дълго мълчание. Помежду кръглите сини очи на Джанис се появи бръчка от смръщване. Накрая тя попита:
– Той по име ли ме е споменал?
– Не – отвърна Страйк. – Всъщност, изглежда, го е бил забравил. Помнеше ви само като „сестрата“. Също така казал на Робин, че с Марго не сте се харесвали.