– Да ви кажа право, глупавото момиче все за такава се представяше пред мъжете, като я заговореха. Преструваше се на медицинска сестра, защото на мъжете това им харесваше. И успяваше да ги заблуди, защото знаеше разни медицински термини, беше чувала имена на лекарства и прочее, макар че повечето ги бъркаше горката – добави Джанис и извъртя очи нагоре.
– Еднократен секс ли са имали, или...?
– Не, продължило е две-три седмици. Но дотам. Изчезването на Марго сложи край на тази авантюра. Сам можете да си представите. Ала през тези седмици Айрийн била много увлечена. Тя обичаше Еди, смяташе го за голямо завоевание, тъй като бе зрял мъж с успешен бизнес, а и искаше да се ожени за нея, но... Странно е, нали? – промълви Джанис. – Като махнеш настрани всичко, ние сме си просто животни. Била хлътнала до уши по Сачуел, но само през този кратък период. Постоянно се опитвала да го вижда, издебвала го... Обзалагам се, че го е стреснала до смърт – гласеше трезвата преценка на Джанис. – От това, което тя ми разправи после, съдя, че я е вкарал в леглото само да направи напук на Марго, защото нея всъщност е искал той. Айрийн го осъзна твърде късно. Просто беше използвана.
– Значи, историята на Айрийн за болен зъб... която после се е превърнала в история за обиколка по магазините...
– Да – тихо каза Джанис. – Била е със Сачуел този следобед. А касовата бележка е взела от сестра си, за да я използва пред полицията. Научих го едва по-късно. Проля реки от сълзи в апартамента ми и си каза всичко. Та с кого друг би могла да го сподели? Не и с Еди или с родителите си. Ужасена беше да не излезе наяве и така да изгуби Еди. Дотогава вече се бе освестила. Искаше само Еди и беше уплашена той да не я зареже, ако узнае за Сачуел. А самият Сачуел почти в прав текст казал на Айрийн при последната им среща, че я е използвал, за да си върне Марго. Бил ѝ ядосан, задето казала, че е дошла да чуе групата само от любопитство, и че му се опънала, когато се опитал да я убеди да отидат у тях. Дал ѝ онзи дървен викинг. Носел го у себе си с надежда, че тя ще се появи вечерта. Според мен е очаквал тя да се размекне, като го получи, и това да е краят с Рой... Сякаш малка дървена кукла е достатъчна, че да загърбиш дете и брак... Наговорил гадни неща за Марго пред Айрийн... Хитруша, дето само дразни мъжа, било най-мекото, което изрекъл за нея. Само че, след като Марго изчезна и се намеси полицията, Сачуел се обадил на Айрийн и ѝ заръчал да не споменава нищо от това, което е казал в яда си за Марго. Умолявал я пред никого да не обелва дума за тях двамата и нещата спряха дотам. Аз бях единствената, която знаеше, но също си затварях устата, защото... ами така правиш, като е замесен приятел, нали?
– А когато Чарли Рамидж ви каза, че е видял Марго в Лемингтън Спа – подхвана Страйк, – бяхте ли наясно...
– Че Сачуел е от там ли? Тогава не го знаех, но по-късно излезе новинарски репортаж за стар чудак от Лемингтън Спа, който забил в предния си двор табела „Обединение на белите срещу нашествието на цветнокожите“. Аз и Лари бяхме излезли на вечеря с Еди и Айрийн и Еди заговори за тоя старец расист от новините. После, когато с Айрийн отидохме до тоалетната, тя ми каза: „Лемингтън Спа е родното място на Пол Сачуел“. Не го беше споменавала пред мен от цяла вечност. Няма да ви лъжа, изпитах силен дискомфорт, когато го узнах от нея. Помислих си: боже мой, ами ако Чарли Рамидж наистина е видял Марго? Ами ако тя е избягала с бившето си гадже? Но после се запитах: ако Марго е отишла само толкова далече, колкото е Лемингтън Спа, как така не е била забелязана после? Та това не е Тимбукту все пак.
– Не, не е – съгласи се Страйк. – И само това ли ви каза Айрийн за Марго и Сачуел?
– Ами то е предостатъчно, не мислите ли? – отвърна Джанис. Бяло-розовият ѝ тен изглеждаше помръкнал след разговора със Страйк, вените под очите ѝ бяха потъмнели. – Чуйте, не притеснявайте Айрийн, моля ви. Не ѝ личи, но е много мека душа под тази глупава фасада. Измъчват я тревоги.
– Не виждам причина да я притеснявам – каза Страйк. – Извънредно отзивчива бяхте, госпожо Бийти, благодаря ви. Сега ми се изясниха много неща.
Джанис се отпусна на облегалката на канапето и се смръщи към Страйк.
– Пушач сте, нали? – попита внезапно. – Подушвам ви. Не ви ли забраниха цигарите след ампутацията?
– Опитаха се – призна Страйк.
– Много вредни са за вас – посочи тя. – Ще препятстват подвижността ви, когато остареете. Лоши са за кръвообращението и кожата. Трябва да ги откажете.
– Знам, че трябва – каза Страйк, усмихна ѝ се и прибра бележника в джоба си.
Джанис го погледна с присвити очи.
– Случайно сте били наблизо? Не на мене тия.