– Той няма ли да се появи? – поинтересува се Лорън. – За Корморан Страйк питам. Дядо каза, че може да дойде.
– Не – отвърна Робин и видя как лицата на двамата Тъкър помръкнаха. – В момента работи по друг случай, но всичко, което бихте казали на Корморан, можете да го кажете на мен като негова съдруж...
– Той трябва да интервюира Крийд – заяви Тъкър, – не вие.
– Разбирам...
– Не, миличка, не разбирате – отсече Тъкър. – Това е целият ми живот. Крийд ми е по-ясен, отколкото на разните тъпаци, дето писаха книги за него. Изучих го. Той е изолиран от всякакво публично внимание в продължение на години. А шефът ви е знаменитост. Крийд ще иска да се срещне с него. Крийд, естествено, ще си вярва, че е по-умният. Ще иска да надвие шефа ви, да излезе победител. Ще е изкушен да види името си отново по вестниците. Той се храни от публичност. Ще е готов да говори, стига шефът ви да го накара да повярва, че си струва. Шефът ви е свестен, нали?
При почти всякакви други обстоятелства Робин би уточнила: „Всъщност е мой съдружник“, но сега, като много добре съзнаваше какво я питат, отвърна:
– Да, свестен е.
– Да, и на мен така ми изглежда – кимна Брайън Тъкър. – Когато вашият контакт се свърза с мен, потърсих го онлайн. Постигнал е впечатляващи успехи. Не дава интервюта, нали?
– Не.
– И това ми харесва – каза Тъкър. – Ангажиран е с тази професия по правилните причини. Но така или иначе, името му е известно и това ще се хареса на Крийд, както и фактът, че шефът ви е имал отношения със знаменитости. Крийд си пада по такива неща. Казах го на Министерството на правосъдието, и на вашия контакт го казах, искам Страйк да го направи, не желая полицията да го интервюира. Те направиха своя опит и всички знаем какво „постигнаха“. И без повече проклети психиатри, дето се мислят за много умни, а и помежду си не могат да се споразумеят вменяем ли е той, или не. Познавам Крийд. Разбирам го. Цял живот изучавам психологията му. Присъствах в съда във всеки ден от процеса. Те не го попитаха за Лу в съда, не и по име, но той осъществи с мен контакт с очи много пъти. Трябва да ме е разпознал и да е знаел кой съм, защото Лу ми беше одрала кожата. Когато го попитаха в съда за бижуто... Нали знаете за медальона на Лу?
– Да – отвърна Робин.
– Имаше го от няколко дни, преди да изчезне. Показала го на сестра си Лиз, майката на Лорън, нали така? – обърна се той към Лорън и тя кимна. – Пеперуда на верижка, нищо скъпо и тъй като бе в масово производство, от полицията казаха, че можело да е на всеки. Лиз си спомняше медальона по-различен, тъкмо това разколеба полицията, отначало тя не беше сигурна, че е на Лу, но призна, че го е видяла съвсем за кратко. Когато споменаха бижуто, Крийд погледна право към мен. Знаеше кой съм. Лу ми беше одрала кожата – повтори Тъкър. – Знаете ли какво обяснение е дал за бижутата, скрити под дъските на пода му?
– Да – отвърна Робин, – казал, че ги е купил, защото обичал да се облича в женски дрехи.
– Купил ги – заговори Тъкър през Робин, – та да се кичи, като е с женски дрехи.
– Господин Тъкър, по телефона казахте...
– Лу го е задигнала от онзи магазин, в който всички ходеха, как му беше името...?
– „Биба“ – подсказа Лорън.
– „Биба“ – повтори Тъкър. – Два дни, преди да изчезне, избягала от училище и същата вечер показала на Лиз, майката на Лорън, какво е откраднала. Лу беше мъчно момиче. Не се разбираше с втората ми съпруга. Майката на дъщерите ми почина, когато Лу беше на десет. Лу го понесе най-тежко, по-зле от другите две. Никога не хареса втората ми жена.
Той бе разправил всичко това на Робин по телефона, но все пак тя закима съчувствено.
– С жена ми имахме скандал с Лу сутринта, преди да изчезне, и Лу отново избягала от училище. Не го знаехме чак докато тя не се прибра у дома вечерта. Звънихме на всичките ѝ приятели, никой не я беше виждал, така че се обадихме в полицията. После установихме, че една от нейните приятелки е излъгала. Тайно качила Лу на горния етаж, без да каже на родителите си.
На следващия ден Лу била забелязана три пъти все още в училищната си униформа. Последно е видяна пред обществена пералня в Кентиш Таун. Поискала огънче от някакъв. Знаехме, че е започнала да пуши. Отчасти това бе повод за разправията ѝ с жена ми. Крийд е подбрал и Вира Кени от Кентиш Таун – изрече Тъкър с дрезгавия си глас. – През седемдесета година, точно след като се е нанесъл в жилището край Парадайс Парк. Вира е била първата, която е отвел в онзи сутерен. Оковавал ги е и ги е държал живи, докато...