– Дядо, недей – промълви умолително Лорън.
– Няма – промърмори Тъкър и наведе глава. – Прощавай, мила.
– Господин Тъкър – побърза Робин да улови своя шанс, – по телефона казахте, че имате информация за Марго Бамбъро, която не е известна на никого.
– Да – потвърди Тъкър и извади от якето си няколко листа хартия, които разгъна с треперещи ръце. – Това, най-отгоре, го получих чрез пазач в „Уейкфийлд“ през седемдесет и девета година. В края на седемдесетте висях там всеки уикенд, гледах ги как влизат и излизат. Узнах къде ходят да пийват и всичко. Та тъй, с този конкретен пазач, няма да му кажа името, се сприятелихме. Крийд беше в крилото с усилена охрана, в единична килия, защото всички други затворници искаха да го очистят. Един за малко да му извади окото през осемдесет и втора, откраднал лъжица от столовата и подострил дръжката ѝ в килията си. Опитал се да прободе Крийд през очната ябълка. За малко пропуснал, защото Крийд се отместил. Моят приятел ми каза, че пищял като момиченце – съобщи със задоволство Тъкър. – Та така, помолих аз приятеля си да ми казва всичко, което успее да научи. Какво говори Крийд, какви намеци прави. Плащах му за това. Можеше да си изгуби работата, ако някой узнаеше. Приятелят ми се добрал до това тук и го измъкна да ми го даде. Нямаше как да призная, че го имам, защото и двамата щяхме да загазим, ако се разчуеше, но се обадих на съпруга на Марго Бамбъро, как му беше името...?
– Рой Фипс.
– Рой Фипс, да. Казах му: „Имам нещо писано от Крийд, което ще искате да видите. Доказва, че той е убил жена ви“.
По лицето на Тъкър плъзна презрителна усмивка, която отново разкри кафявите му зъби.
– Но той не щеше да знае – продължи Тъкър. – Фипс ме смяташе за побъркан. Година след като му се бях обадил, прочетох във вестника, че се оженил за бавачката. Изглежда, Крийд е направил услуга на доктор Фипс.
– Дядо! – възкликна, шокирана, Лорън.
– Добре, добре – промърмори Тъкър. – Никога не съм харесвал този лекар. Можеше да направи много за нас, ако беше пожелал. Болничен консултант е, точно типът човек, в когото министърът на вътрешните работи би се вслушал. Щяхме да поддържаме натиска, ако бе съдействал, но той не прояви интерес и като узнах, че се е хванал с бавачката, това ми обясни всичко.
– Може ли...? – започна Робин, като направи жест към листа, който Тъкър още държеше притиснат към масата, но той не ѝ обърна внимание.
– Така че с години бяхме само аз и Джери – каза Тъкър. – Джери Улфсън, братът на Кара. Знаете ли коя е? – попита той Робин.
– Да, салонната управителка в нощен клуб...
– Салонна управителка, по съвместителство проститутка, че и наркоманка отгоре на това. Джери не си правеше илюзии относно нея, не беше наивен, но все пак тя му беше сестра. Беше го отгледала, след като майка им си тръгнала. Нямаше си други роднини освен Кара.
През февруари седемдесет и трета година, три месеца след моята Лу, изчезна и Кара. Излязла от клуба си в Сохо в малките часове на нощта. Друго момиче си тръгнало точно по същото време. Всъщност е било недалече от тук – каза Тъкър и посочи към вратата. – Двете момичета тръгнали в различни посоки. Приятелката се обърнала назад и видяла как Кара се е навела и говори с шофьор на ван в далечния край на улицата. Предположила, че Кара го познава, и си поела по пътя. Кара не била видяна повече. След това Джери разговарял с всички приятели на Кара от клуба, но никой не знаел нищо. След изчезването на Кара се разнесъл слух, че е била информатор на полицията. А клуба държали двама гангстери. Изнасяло им е да твърдят, че е била информатор, нали разбирате? Така са подплашили другите момичета, та да си мълчат, ако видят или чуят нещо в клуба. Но Джери никога не повярва, че Кара е била доносница. От самото начало си мислеше, че е станала жертва на Касапина от Есекс, ванът го издаваше. Така че обединихме сили.
Също като мен и той се опита да получи позволение да посети Крийд, но властите не разрешиха. Накрая Джери се предаде. Пропи се и умря. Понякога трагедията с обичан човек бележи и теб. И тежестта ѝ смазва някои хора. Бракът ми се разпадна. Другите ми две дъщери не ми говореха с години. Искаха да престана да приказвам за Лу, за Крийд, да се престоря, че никога...
– Не е честно, дядо – изрече строго Лорън.
– Да, добре – избъбри Тъкър. – За да бъда справедлив, майката на Лорън ме посещава напоследък. Казах на Лиз: „Помисли за всичкото време, което можех да прекарам с Лу, както го прекарах с теб и Лиса. Припомни си всички семейни събирания около трапезата и празници. Можех да ѝ помагам с домашните, да ѝ поръчвам да си почисти стаята. Да се карам с нея...“. Боже мой, голяма бунтарка беше. Сигурно щях да я видя да завърши висше образование, защото Лу беше умна, макар да бягаше от училище. Казах на Лиз: „Така и не я съпроводих до олтара. Не я посетих в болницата след раждането на децата ѝ. Като се събере всичкото време, което бих ѝ отделил, ако беше жива...“.