Колко пъти чудовището умря и се съживи отново? Твърде малко, че да ме удовлетвори. Макар лицето и гласът му да се меняха, реакциите бяха все еднакви. Ричард Меридън, предишният ми психиатър, даваше други названия на онова, което ме бе обладало, но истината е, че бях в хватката на божествен шемет.
Колегите на Меридън оспориха заключението му, че съм вменяем. Уви, техните мнения бяха отхвърлени от съдията. В заключение: може да съм убил дъщеря ви, а може и да не съм. Или съм го сторил, сграбчен от лудост, която все още замъглява паметта ми и през която някой по-умел лекар все пак би могъл да проникне, или никога не съм я срещал и малката Луиз е там някъде и се надсмива над опитите на татенцето да я открие, или пък търпи различен ад от този, в който живееше моето чудовище.
Без съмнение допълнителната психиатрична помощ, налична в „Бродмур”, ще ми помогне да възстановя паметта си, доколкото е възможно. Ала по свои си неразбираеми причини властите предпочитат да ме държат тук, в „Белмарш”. Ето на, тази сутрин бях заплашен под носа на пазачите. Всекидневно съм изложен на закани и физическа опасност. Загадка е как някой очаква да възстановя психическото си здраве до степен, че да съм способен да съдействам на полицията.
Изключителните хора трябва да бъдат изучавани от някой, способен да ги разбере. Примитивният анализ, на който бях подлаган досега, само задълбочава невъзможността ми да си спомня. Може би вие, господин Тъкър, ще успеете да ми помогнете. Докато не се озова в болница, където да ми се окаже нужната помощ, какъв стимул би имала фрагментираната ми памет да се събуди за подробности, които биха ви помогнали да откриете какво се е случило с дъщеря ви? Безопасността ми ежедневно е компрометирана. Умствените ми способности деградират.
Естествено, вие ще бъдете разочарован да не научите какво е станало с Луиз. Бъдете сигурен, че когато се освободя от безумството, не съм лишен от човешко съчувствие. Дори най-строгите ми критици признават, че аз по-лесно разбирам другите, отколкото те мен. Така например съзнавам какво би означавало за вас да получите тялото на Луиз и да й устроите дължимото погребение. От друга страна, малкият ми запас от емпатия бързо се изчерпва при условията, в които живея понастоящем. Възстановяването от последното нападение срещу мен, при което за малко не се лиших от окото си, е забавено поради отказа на властите да ме пуснат в истинска болница. На злите не се полага справедливо отношение! Очевидно такова е схващането на широката общественост. Само че жестокостта ражда жестокост. За това дори най-задръстените психиатри са съгласни.
Имате ли милостива душа, господин Тъкър? Ако е така, първото писмо, което ще напишете, като получите това, ще е до властите с молба да излежа остатъка от присъдата си в „Бродмур”, където тайните на неподатливата ми памет може би най-сетне ще изплуват на повърхността.
Винаги ваш
Денис
Робин приключи с четенето и вдигна поглед.
– Не го виждате, нали? – изрече Тъкър със странно жадно изражение. – Не, разбира се. Не е очевидно. И аз самият отначало не го забелязах, нито пък затворническите власти. Твърде заети бяха да ме предупреждават, че няма да го прехвърлят в „Бродмур“, тъй че да не си правя труда да моля.
Той посочи края на писмото с пръст с пожълтял нокът.
– Ключът е тук, в последния ред. Съберете първите букви на всяко изречение и вижте какво се получава.
Робин стори каквото се поиска от нея.
– В-А-Ш-А-Т-А-Д-Ъ-Щ-Е-Р-Я... – прочете на глас Робин с уплаха как ще свърши посланието. Замълча, докато не стигна до последното изречение и почувства как кафето се вкисва в устата ѝ. – О, боже – промълви.
– Какво казва? – намръщи се Лорън и се напрегна да види.
– Остави, не е важно – отряза Тъкър и прибра писмото. – Та това е – обърна се той към Робин, като сгъна листовете и ги пъхна във вътрешния си джоб. – Сега виждате какъв е той. Убил е Лу, както е убил и вашата лекарка, и се наслаждава на това.
Преди Робин да е успяла да каже нещо, Тъкър обърна към нея следващия лист и тя видя фотокопирана карта на Ислингтън с оградена с мастилен кръг голяма къща.