Докато караше по пустите улици на Стоук Нюингтън, мислите на Страйк по естествен път стигнаха до бившата му годеница. Не беше отговорил на отчаяните ѝ съобщения от мястото, за което разбра от Гугъл, че е частна психиатрична клиника. Не само че те бяха пристигнали в навечерието преди отпътуването му при умиращата Джоун, а и не бе искал да подклажда у нея напразни надежди, че ще се появи там като неин спасител. Дали още се намираше в клиниката? Ако беше така, това щеше да е най-дългият ѝ период на хоспитализация. Едногодишните ѝ близнаци несъмнено бяха под грижите на бавачка или на свекървата, за която някога Шарлот го бе уверила, че е готова на драго сърце да поеме майчинските задължения.
Вече близо до улицата на Елинор Дийн, Страйк се обади на Робин.
– Той още ли е вътре?
– Да. Ще можеш да паркираш точно зад мен, има място. Мисля, че семейството с деца от номер 14 е заминало за Великден. И двете им коли ги няма.
– Ще се видим след пет минути.
Когато Страйк зави по улицата, видя стария ландроувър през няколко къщи от тази на Елинор Дийн и успя да паркира без усилия зад него. Когато изключи двигателя, Робин изскочи от своята кола, затвори безшумно вратата и с голямата си чанта през рамо отиде до беемвето.
– Добро утро – поздрави, като се настани на мястото до Страйк.
– Добро утро. Не си ли нетърпелива да се прибереш?
Докато го казваше, видя, че екранът на мобилния телефон в ръката ѝ светна. Някой ѝ пращаше съобщение. Робин дори не го погледна, а захлупи телефона върху коляното си, за да скрие светлината му.
– Имам да ти кажа няколко неща. Разговарях с К. Б. Оукдън.
– Аха – рече Страйк.
Предвид, че Оукдън изглеждаше заинтересуван предимно от Страйк и детективът подозираше, че записва разговорите с него, двамата с Робин решиха, че тя трябва да е тази, която да го предупреди да не се намесва в случая.
– Не му хареса да го чуе – каза Робин. – Неведнъж изтъкна как това била свободна страна и как имал право да говори с когото си поиска. Обясних му как, като се опитва да ни изпревари и да приказва със свидетели, спъва разследването ни. А той отвърна, че като опитен биограф...
– Хайде стига бе – промърмори под нос Страйк.
– ... умеел да разпитва хора, така че да получава информация от тях, и не било лоша идея да обединим ресурсите си.
– О, да – рече Страйк, – само това ѝ липсва на агенцията, да има на ведомост осъждан и лежал в затвора. На каква нотка приключихте?
– Ами той много иска да се види с теб и мисля, че няма да сподели каквото знае за Бренър, докато не се изправите лице в лице. Иска да задържи Бренър като примамка.
Страйк посегна за нова цигара.
– Не съм сигурен, че Бренър си струва да се занимаваме с К. Б. Оукдън.
– Дори след казаното от Джанис?
Страйк всмукна от цигарата си и издуха дима далече от Робин.
– Не отричам, че Бренър сега изглежда далеч по-съмнителен, отколкото в началото на разследването ни, но какви са шансовете Оукдън да разполага с полезна информация? Бил е дете, когато всичко това се е случило, а кражбата на некролога доказва, че се домогва до разни подробности, които да изнесе...
Чу шумолене до себе си и като се обърна, видя, че Робин отваря пощальонската си чанта. За негова лека изненада, тя отново извади тетрадката на Талбът.
– Още ли я разнасяш със себе си? – попита я, като се постара да прикрие раздразнението си.
– Както виждаш, да – отвърна тя и премести телефона си на таблото, за да може да сложи тетрадката в скута си.
Страйк насочи поглед към телефона и видя, че пристигна второ съобщение, което освети екрана. Този път разчете името – Морис.
– За какво ти пише Морис? – попита Страйк и дори за неговите уши въпросът прозвуча критично.
– За нищо. Просто се отегчава, докато виси пред дома на гаджето на Госпожица Джоунс – отвърна Робин, която прелистваше тетрадката на Талбът. – Искам да ти покажа нещо. Ето, виж това.
Тя му подаде тетрадката, отворена на страница, която Страйк помнеше от собствените си проучвания на бележките. Беше близо към края, където текстът бе по-силно примесен със странни рисунки. По средата на страницата танцуваше черен скелет, хванал коса.
– Игнорирай всичките чудати таро рисунки – каза Робин. – Погледни това, изречението между краката на скелета. Малкият символ, кръгчето с кръст в него, обозначава Участието на Фортуна...
– Какво е това? – попита Страйк.
– Точка в хороскопа, свързана с успеха. „Участие на Фортуна във Втори, ПАРИ И ПРИТЕЖАНИЯ“. „Дом на майката“ е подчертано. Семейство Оукдън са живели на Форчън Стрийт, нали помниш? А Участието на Фортуна е в Дома на парите и притежанията, когато Марго е изчезнала. Той свързва това с факта, че Дороти е наследила къщата на майка си, и казва, че това не е трагедия, а късмет за Дороти.