– После ще спя във влака за Труро – каза Страйк. – Ти имаш ли планове за Великден?
– Не – отговори Робин. – Мама искаше да си ида у дома, но...
Страйк се зачуди какъв ли бе неизказаният завършек на изречението, питаше се дали има уговорка с някого и не иска да му каже. С Морис например.
– Добре, заклевам се, че това е последното от тетрадката на Талбът, за което ще ти говоря – подхвана Робин, – но искам да уточня нещо, преди да се видим със сестрите Бейлис.
– Давай.
– Сам каза, че според бележките си изглежда расист.
– „Черен фантом“ – цитира Страйк. – Да.
– И „Черна луна Лилит“...
– ... и се пита дали е магьосница.
– Именно. Според мен той я е тормозил, а вероятно и семейството ѝ – каза Робин. – Определенията, които използва за Уилма: „груба“, „безчестна“... – Робин обърна назад на страницата с трите рогати зодии. – ... и „въоръжена и войнствена жена“.
– Радикална феминистка и вещица.
– Казано от теб, звучи съвсем добре – отбеляза Робин, – но не ми се струва, че Талбът е вложил този смисъл.
– Предполагаш, че затова дъщерите не желаят да говорят с нас, така ли?
– Може би – отвърна Робин. – Мисля, че трябва да бъдем... сещаш се. Деликатни към онова, което може да е ставало. Определено не бива да имаме вид, сякаш подозираме Уилма в нещо.
– Добре казано, разбрах те – кимна Страйк.
– Ами добре тогава – въздъхна Робин и прибра тетрадката в пощальонската си чанта. – Аз по-добре да тръгвам... Какво прави той там? – попита тихо, загледана към външната врата на Елинор Дийн.
– Според Баркли може да има фетиш към гума.
– Би му трябвал много талк, та да се завре в нещо гумено при размера на шкембето му.
Страйк се засмя.
– Е, ще се видим след... – Робин погледна часа на мобилния си телефон. – След седем часа и четиресет и пет минути.
– Да спиш добре – пожела ѝ Страйк.
Страйк видя, че докато се отдалечаваше от беемвето, тя отново погледна мобилния си телефон, без съмнение четеше съобщенията от Морис. Видя я как се качи в античния ландроувър, после го извъртя, махна му за довиждане, като мина покрай него, и се отправи обратно към Ърлс Корт.
Страйк посегна за термоса с чай под седалката си и си припомни предполагаемото посещение при зъболекар преди няколко дни, по повод на което Робин бе странно смутена и което се бе случило (макар Страйк по-рано да не бе направил връзката) в свободния следобед на Морис. Крайно нежелана вероятност мина през ума му: нима Робин бе излъгала като Айрийн Хиксън и по същата причина? Умът му се стрелна към казаното от Робин преди няколко месеца, когато спомена, че бившият ѝ съпруг имал нова партньорка: „О, не съм ти го казала, така ли? Казах на Морис“.
Страйк отвъртя капачката на термоса и направи преглед наум на поведението на Робин към Морис в последно време. Като че никога не го бе харесвала особено, но дали това не беше преструвка, целяща да отклони вниманието? Не поддържаха ли съдружничката и сътрудникът му връзка, която той, улисан в тревогите си, бе пропуснал да забележи?
Страйк си наля чай, отпусна се на облегалката и се втренчи към затворената врата на дома на Елинор Дийн през парата от чая, дето имаше вкус на пластмаса и цвят на кал. Каза си, че е ядосан, защото бе установил правило, забраняващо на съдружниците да влизат в интимни отношения със служителите, но и по друга причина, в която предпочиташе да не задълбава, защото отлично знаеше каква е тя, а нищо добро не би излязло от мисли за нея.
53
Бяха три клона, напъпили с красиви цветове,
дето се хранят от един и същи корен
и той им праща соковете за живот.
А този корен беше майка им.
Седем часа по-късно в студената помръкнала светлина на облачната сутрин Робин, отново седнала в нейния ландроувър, направи отклонение от пътя си към кафето, където със Страйк щяха да се видят с трите сестри Бейлис.
Когато Мая, средната сестра, предложи среща в „Белжик“ в Уанстед, Робин си даде сметка колко близо бе това до мястото, където Денис Крийд се бе отървал от предпоследната си известна жертва, двайсет и седем годишната фризьорка Сюзан Майър.
Половин час преди уговореното интервю Робин паркира ландроувъра край редица от магазини на „Алдърсбрук Роуд“, пресече улицата и тръгна по къса пешеходна алея, която я изведе на обраслия с тръстики бряг на изкуственото езеро Александра, по което подскачаха водни птици от различни видове. Две патици с надежда се насочиха към Робин, но когато тя не им даде хляб или друго лакомство, отново се отдалечиха дружно, а ониксовите им очички оглеждаха и водата, и брега за други възможности.