Заместник-директорката разсеяно попипа сребърното кръстче на шията си и го задържа, когато започна да говори.
– Първо трябва да ви обясня общата картина. Като бяхме деца... с Идън бяхме тийнейджърки, но Порша беше само на девет...
– На осем – поправи я Порша.
– На осем... – повтори послушно Мая – ... Баща ни беше осъден за... за изнасилване и отиде в затвора.
– Само че не го беше направил – отбеляза Идън.
Робин автоматично посегна към чашата си и я вдигна да отпие с цел да скрие лицето си.
– Не го беше направил, ясно ли е? – натърти Идън, като наблюдаваше Робин. – Имал бе бяла приятелка в продължение на няколко месеца. Целият Клъркънуел знаел. Ходели заедно по барове, навсякъде из квартала. Той се опитал да приключи връзката и тя се разврещяла, че я е изнасилил.
Стомахът на Робин се преобърна, сякаш подът изведнъж се бе наклонил. Много ѝ се искаше тази история да не се окаже вярна. Мисълта жена да лъже, че е изнасилена, я отвращаваше неимоверно. На нея ѝ се бе наложило да опише всеки момент от собственото си нападение в съда. След това на свидетелската скамейка бе застанал петдесет и три годишният ѝ изнасилвач и без малко неин убиец, който с кротък тон обясни как двайсетгодишната Робин сама го повикала под стълбището на общежитието си, за да правят секс. Според неговия разказ всичко станало по взаимно съгласие; прошепнала му, че ѝ харесва по-грубият стил, което обяснявало тежките синини по шията. Останала толкова доволна, че предложила да се срещнат и на другата вечер, и да (при лек смях сред присъстващите), той бил изненадан, че такова младо момиче с изискан говор изникнало изневиделица и се спряло на него...
– За бяла жена е лесно да обвини чернокож – каза Идън, – а особено лесно бе през седемдесет и втора година. Татко вече имаше полицейско досие, защото бе участвал в сбиване няколко години по-рано. Отиде в затвора за пет години.
– Сигурно е било тежко за семейството ви – каза Страйк, без да поглежда към Робин.
– Тежко беше, да – потвърди Мая. – Много тежко. Децата в училище... ами, знаете какви са децата...
– Повечето от парите вкъщи носеше татко – намеси се Порша. – Бяхме пет гърла, а мама нямаше кой знае какво образование. Преди татко да бъде арестуван, тя учеше, опитваше се да положи изпити, да се усъвършенства. Едва свързвахме двата края и докато татко работеше, а когато вече го нямаше, изпаднахме в крайна бедност.
– Майка ми и сестра ѝ бяха омъжени за двама братя – каза Мая. – Общо имаха девет деца. Семействата бяха много близки до арестуването на татко... но после всичко се промени. Чичо Маркъс ходеше всеки ден в съда, докато траеше делото срещу татко, но мама не искаше да отиде и чичо Маркъс много ѝ се сърдеше.
– Ами защото знаеше, че ще има голямо въздействие, ако съдията види семейството на татко обединено и застанало зад него – тросна се Идън. – Аз ходех. Бягах от училище, за да присъствам. Знаех, че е невинен.
– Ами браво на теб – рече Порша, но тонът ѝ никак не бе ентусиазиран. – Само че мама не искаше да седи в съда и да слуша татко да разправя колко често е правел секс с приятелката си...
– Тази жена беше отрепка – отсече Идън.
– „Помията охлажда горещото желязо“ – издекламира Порша с островитянски изговор. – Изборът е бил негов.
– Така или иначе – побърза да продължи Мая, – съдията повярва на жената и татко отиде в затвора. Мама никога не отиде да го посети там, нито водеше мен, Порша и братята ни.
– Аз ходех – отново се намеси Идън. – Карах чичо Маркъс да ме води. Той все така си беше наш баща. Мама нямаше право да ни спира да го виждаме.
– Да, и тъй – побърза да заговори Мая, преди Порша да е казала нещо. – Мама искаше развод, но нямаше пари за адвокат. Тогава доктор Бамбъро я свърза с една адвокатка феминистка, която съветваше жени в затруднена ситуация срещу намален хонорар. Когато чичо Маркъс каза на татко, че мама е успяла да си вземе адвокат, татко ѝ писа от затвора и я умоляваше да размисли. Твърдеше, че е открил Бог, че я обича, че си е научил урока и иска единствено семейството си.
Мая отпи от кафето си.
– Около седмица след като мама получи татковото писмо, една вечер чистела кабинета на доктор Бамбъро, след като всички си били тръгнали, и видяла нещо в кошчето за боклук.
Мая отвори чантата в скута си и извади бледосин силно намачкан лист хартия, който очевидно в миналото бе сграбчен в юмрук. Подаде го на Робин, а тя го сложи на масата, та и Страйк да може да го прочете.
Избелелият, написан на ръка текст беше смесица от главни и малки букви.