ОСТаВИ мОМичЕТО Ми нА МИрА, МръСНИцЕ, ИЛи Ще СЕ ПОГРИжА ДА ИДЕШ В аДа БАВНО и БОЛЕзНеНО.
Робин хвърли изкосо поглед към Страйк и видя на лицето му огледален образ на своето едва скривано смайване. Преди някой от тях да е успял да каже нещо, група млади жени минаха покрай масата им и принудиха Страйк да отмести стола си навътре. Бъбреха и се смееха, докато се настаняваха на масата зад Мая и Идън.
– Когато мама прочела това – продължи Мая по-тихо, та новодошлите да не я чуват, – помислила, че татко го е пратил. Не в буквалния смисъл, защото цензорът в затвора никога не би допуснал от там да излезе такова нещо, но решила, че някой друг го е написал вместо него.
– И по-конкретно чичо Маркъс – подхвърли Идън, все така с намусено лице и скръстени ръце. – Чичо Маркъс, дето беше проповедник и никога в живота си не е използвал думата „мръсница“.
– Мама занесла бележката у чичо Маркъс и леля Кармен – продължи Мая, като игнорира прекъсването – и директно попитала чичо Маркъс той ли стои зад това. Той отрекъл, но мама не му повярвала заради споменаването на ада. По онова време Маркъс беше от проповедниците, дето плашеха с огън и сяра...
– Освен това не беше убеден, че мама действително иска развод – каза Порша. – Обвиняваше доктор Бамбъро, че е убедила мама да напусне татко, защото на мама действително ѝ бе нужно бяла жена да ѝ посочи, че води сбъркан живот. Иначе не би и забелязала.
– Аз отивам да изпуша една цигара – рязко обяви Идън.
Стана и се насочи навън, а токовете ѝ тропаха отчетливо по дървения под.
Двете сестри сякаш си отдъхнаха с облекчение при отдалечаването ѝ.
– Тя беше любимката на татко – обясни тихо Мая на Робин и Страйк, като гледаше през прозореца как Идън извади от джоба си пакет „Силк Кът“, отметна косата от лицето си и запали цигара. – Много го обичаше, макар да беше женкар.
– И никога не се е разбирала с мама – добави Порша. – Скандалите им можеха да събудят мъртвите.
– Ако трябва да сме справедливи – каза Мая, – раздялата им най-тежко порази Идън. Напусна училище на шестнайсет и се хвана на работа в „Маркс енд Спенсър“, та да помага материално...
– Мама никога не е искала тя да напуска училище – изтъкна Порша. – Това си беше решение на Идън. Тя обича да разправя как се жертвала за семейството, но истината е, че нямаше търпение да се махне от училище, защото мама много я натискаше за добри оценки. Дай ѝ също така да твърди как била като втора майка за нас, но аз не си го спомням така. Спомням си главно как ме пердашеше, ако само я погледнех накриво.
Отвън пред прозореца Идън пушеше, застанала с гръб към тях.
– Цялата ситуация беше един кошмар – промълви тъжно Мая. – Мама и чичо Маркъс така и не се помириха помежду си, а при положение че мама и Кармен бяха сестри...
– Нека просто им го кажем сега, преди тя да е дошла да командори – настоя Порша към Мая, после се обърна към Страйк и Робин и каза: – Леля Кармен помагаше на мама за развода зад гърба на чичо Маркъс.
– Как? – попита Робин, а покрай нея мина сервитьор, за да обслужи жените на съседната маса.
– Когато адвокатката, препоръчана от доктор Бамбъро, съобщи на мама таксата си, мама знаеше, че никога няма да може да си я позволи, при все че беше толкова намалена – каза Порша.
– След срещата мама се върна у дома и се разплака – заразправя Мая, – защото отчаяно искаше да приключи с развода, преди татко да е излязъл от затвора. Знаеше, че иначе пак ще се нанесе у дома и тя ще е в капан. Няколко дни по-късно доктор Бамбъро я попитала как е минала срещата с адвокатката и мама признала, че няма как да продължи с развода поради липса на средства – въздъхна Мая. – Доктор Бамбъро ѝ предложила тя да плати на адвокатката, а в замяна мама да чисти за по няколко часа у дома ѝ в Хам.
Жените на масата зад тях сега флиртуваха с младия сервитьор, като се чудеха дали е твърде рано за сметанова торта и се кискаха по повод нарушената си диета.
– Мама чувстваше, че няма как да откаже – продължи Мая. – Но щеше да ѝ коства пари и време да се добере до Хам, а тя вече работеше на две места и ѝ предстояха изпити...
– Леля ви Кармен се е съгласила да чисти вместо нея – изказа предположение Робин и с крайчеца на окото си забеляза, че Страйк я поглежда.
– Да – потвърди Мая и очите ѝ се разшириха изненадано. – Точно така. Изглеждаше добро решение. Леля Кармен беше домакиня, а чичо Маркъс и доктор Бамбъро бяха на работа по цял ден, така че мама си мислеше как никой от тях няма да разбере, че в къщата отива друга жена.
– Имаше един критичен момент – намеси се Порша, – помниш ли, Мая? Когато доктор Бамбъро ни покани всички на барбекю в дома ѝ. – Обърна се към Робин. – Нямаше как да идем, защото бавачката на доктор Бамбъро щеше да разбере, че мама не е жената, ходеща веднъж седмично у тях да чисти. Леля Кармен никак не харесваше онази бавачка – добави Порша.