– Когато разпитваше мен... – подхвана Идън.
– Талбът е разпитвал вас? – обади се остро Страйк.
– Да, дойде в „Маркс енд Спенсър“, без да предупреди, появи се на работното ми място – каза Идън и Робин внезапно забеляза, че очите ѝ заблестяха, пълни със сълзи. – Някой друг в медицинската служба беше видял анонимната бележка, получена от Бамбъро. Талбът беше узнал, че татко е в затвора, и бе чул, че мама чисти в дома на лекарката. Отиде при всеки мъж от семейството ни с обвинения, че е писал заплашителни писма, а после дойде при мен и започна да ми задава извънредно странни въпроси за мъжете ми роднини, интересуваше се къде са били на конкретни дати, питаше дали чичо Маркъс често нощува вън от къщи. Ако знаете само какво ме попита за татко и чичо Маркъс...
– От коя зодия са? – обади се Робин.
Идън беше изумена.
– Как се сетихте, по дяволите?
– Талбът е оставил тетрадка. Пълна е с окултни писания. Опитвал се е да реши случая, като е използвал карти таро и астрология.
– Астрология? – смая се Идън. – Проклета астрология?
– Не е бивало Талбът да ви разпитва без присъствието на възрастен – каза Страйк на Идън. – На колко бяхте тогава? На шестнайсет?
Идън се изсмя в лицето на детектива.
– За белите момичета може и да важи, но с нас е различно, не ме ли слушате? Ние сме корави, печени сме. А това с окултните му занимания вече обяснява някои неща. Той ме разпитваше за обеа. Знаете ли какво е това?
Робин поклати глава.
– Един вид магия, която се практикува в Карибския район. Възникнала е в Западна Африка. Ние всички сме родени в Саутуарк, но за инспектор Талбът бяхме черни езичници. Отведе ме сама в задна стаичка и взе да ме разпъва на кръст относно ритуали с използване на кръв и черна магия. Бях ужасена, не разбирах за какво ми приказва това. Мислех, че има предвид мама и кръвта по килима, че намеква как тя е сторила нещо на доктор Бамбъро.
– Имал е психоза, тежък нервен срив – обясни Робин. – Затова са го отстранили от случая. Мислел е, че преследва дявола. Майка ви е единствената жена, за която е предполагал, че може да притежава свръхестествени сили, но определено е бил расист – добави тихо. – Това личи от бележките му.
– Никога не си ни казвала, че полицаят е идвал в „Маркс енд Спенсър“ – обади се Порша. – Защо си го крила от нас?
– А защо да ви го разправям? – Идън сърдито изтри насълзените си очи. – Мама бездруго вече се бе поболяла от всичкия този стрес, чичо Маркъс ми крещеше, че заради нея полицията погнала него и синовете му, а аз бях истински уплашена, че ако чичо Маркъс узнае как полицаят е идвал в работата ми, ще подаде оплакване, а само това ни липсваше в тази бъркотия.
Идън притисна за кратко длани към мокрите си очи.
Порша като че имаше желание да каже нещо утешително на по-голямата си сестра, но Робин усети, че това е толкова нехарактерно за отношенията им, та не знае как да го стори. След малко Порша промърмори:
– Трябва да ида до тоалетната – и стана от масата.
– Не исках Порша да идва днес – каза Мая веднага щом вратата на тоалетната се затвори зад по-малката ѝ сестра. Тактично не поглеждаше към по-голямата, която се мъчеше да се престори, че не плаче, и крадешком бършеше още сълзи, бликащи от очите ѝ. – Не ѝ трябва този стрес. Едва приключи с химиотерапията.
– Как е със здравето? – поинтересува се Страйк.
– Миналата седмица съобщиха, че няма вече рак, слава богу. Започна да мисли за връщане на работа, но според мен е твърде рано.
– Тя е социална работничка, нали?
– Да – въздъхна Мая. – По сто отчаяни съобщения прииждат всяка сутрин и знаеш, че си на огневата линия, ако се случи нещо лошо със семейство, при което не си успял да отидеш. Не знам как го понася. Но тя е като мама. Досущ еднакви бяха. Винаги е била маминото бебче, а мама бе нейният герой.
Идън изсумтя тихичко, което можеше да се приеме и за потвърждение, и за несъгласие. Мая не обърна внимание. Настана кратка пауза, през която Робин се замисли за сложните отношения в това семейство. Войната между Джулс и Уилма Бейлис очевидно се бе прехвърлила и в следващото поколение.
Вратата на тоалетната се отвори и Порша се появи отново. Вместо да седне на предишното си място до Робин, провря широкия си ханш покрай Страйк, пъхна се зад стреснатата Мая, която бързешком отмести стола си напред, и застана до Идън. Подаде ѝ нагъната тоалетна хартия, после я прегърна през шията с пълните си ръце и залепи целувка на темето ѝ.
– Какво правиш? – с предрезгавял глас попита Идън и хвана ръцете на сестра си, но не за да ги отмести, а за да ги задържи там.