Само че малко преди четири през нощта телефонът му иззвъня. Изтръгнат от дълбок сън, Страйк заопипва за него, погледна колко е часът и го долепи до ухото си.
– Ало?
Последва дълго мълчание, макар той да чуваше дишане в другия край на линията.
– Кой е? – попита, но вече подозираше отговора.
– Блуи – долетя лек шепот, – аз съм.
– Четири през нощта е, Шарлот.
– Знам – прошепна тя и издаде звук, който можеше да е смях или хлипане.
Звучеше странно, вероятно беше в някой от пристъпите си. Страйк се взираше нагоре в тъмния таван, а прахът на леля му бе само на четири метра от него.
– Къде си?
– В ада.
– Шарлот...
Тя затвори.
Страйк успяваше да чуе как собственото му сърце бие с бясна сила като барабан в пещера. Паниката пронизваше тялото му като нажежени до червено шишове.
Колко още бремета се очакваше да носи? Не бе ли платил достатъчно, дал достатъчно, пожертвал достатъчно... обичал достатъчно? Джоун изглеждаше много близо в този момент в тъмнината на собствената ѝ дневна с нейните чинии с орнаменти и сухите цветя, по-близка дори от останките ѝ в онази глупава урна във вид на бяла лилия, която щеше да е тъй нищожна и незначителна сред огромното море – като изхвърлена картонена чиния. Докато лежеше там, сякаш чуваше последните ѝ думи: „Ти си добър човек... помагаш на хората... горда съм с теб...“.
Шарлот му се бе обадила от същия непознат номер, от който по-рано бе пратила съобщение. Изтощеното съзнание на Страйк се въртеше около известните факти, а те бяха, че Шарлот бе правила опити за самоубийство в миналото, че беше омъжена с деца и че неотдавна бе приета в психиатрична клиника. Припомни си решимостта си преди седмици да се обади на съпруга ѝ, ако тя му изпрати още саморазрушителни съобщения, но Джаго Рос нямаше да е в търговската си банка в четири през нощта срещу Великден. Запита се дали ще е жестокост, или акт на добрина да игнорира обаждането и как би понесъл съзнанието, че е взела свръхдоза, след като не ѝ е отговорил. След много дълги десет минути, през които донякъде очакваше тя да му позвъни отново, Страйк се надигна в леглото и състави съобщение.
Аз съм в Корнуол. Леля ми току-що почина. Мисля, че имаш нужда от помощ, но не съм подходящият човек, който да ти я даде. Ако си сама, трябва да намериш някого и да му кажеш как се чувстваш.
Ужасното бе, че двамата с Шарлот се познаваха твърде добре. Страйк знаеше колко малодушен и неискрен ще изглежда този отговор на Шарлот. Тя бе наясно, че малка част от него (смалена поради преднамерени задръжки, но никога незаличена) изпитва притегляне към нея, особено в тези екстремни обстоятелства, не само защото от години бе поел отговорността за нейното щастие, а защото никога не можа да забрави, че тя бе дошла при него, когато той бе най-отчаян, лежащ в болничното легло с току-що ампутиран крак, и се питаше възможен ли е живот за него занапред. Още помнеше как тя се появи на прага на отделението, най-красивата жена, която беше виждал някога, как тръгна към него и без да каже дума, го целуна по устата. Този миг повече от всичко друго го увери, че животът ще продължи, че ще съдържа върховни моменти на красота и удоволствие, че вече не е сам, че липсващият му крак нямаше значение за жената, която бе неспособен да забрави.
Седнал в тъмното, изпитващ непривично за него студ поради изтощението, Страйк написа още четири думи:
Ще стане по-добре.
и изпрати съобщението. После отново легна и зачака телефонът да завибрира отново, но той оставаше мълчалив и накрая Страйк заспа.
В крайна сметка бе събуден от Люк, който нахълта в стаята. Докато слушаше как момчето трополи из кухнята, Страйк посегна към телефона си и го погледна. Шарлот бе изпратила още две съобщения, едното преди час, другото половин час по-късно.
Блуи, съжалявам за леля ти. Тази, с която се видях, ли е?
А после, когато Страйк не беше отговорил:
Зла ли съм? Джаго казва, че да. А някога си мислех, че не може да съм такава, защото ти ме обичаше.
Поне не беше мъртва. С усещането, че стомахът му е стиснат в мъртва хватка, Страйк се надигна, постави си протезата и се опита да затвори съзнанието си за Шарлот.
Закуската не беше особено релаксираща. Масата бе дотолкова отрупана с великденски яйца, та приличаше на гнездо от анимационен филм. Страйк яде от чиния, поставена в скута му. Луси беше купила яйца за Страйк и за Тед и детективът си даде сметка, че би трябвало и той да предвиди едно за сестра си. Пред трите момчета имаше цели купчини.