– Господине, от кой номер ви звъни госпожа Рос? Тя... лежащите пациенти нямат достъп до мобилните си телефони.
– Взела е отнякъде телефон – каза Страйк, – както и куп хапчета.
В далечина по линията чу викане и шумни стъпки. Опита се да сложи нова монета в процепа, но тя падна право надолу в улея.
– Мамка му...
– Господине, ще ви помоля да не ми говорите така...
– Не, аз просто...
Линията прекъсна. Сега дишането на Шарлот бе едва доловимо.
Страйк пусна всички монети, които имаше в джоба в процепа, после отново набра телефонни справки. След минута отново беше свързан с женския глас в „Симъндс Хаус“.
– „Симъндс Хаус“...
– Намерихте ли я? Разговорът прекъсна. Намерихте ли я?
– Боя се, че не мога да разкривам... – заговори жената, която звучеше като жертва на тормоз.
– Добрала се е до телефон и до средство да се убие под ваше попечителство – заяви Страйк, – тъй че вземете да ми разкриете дали е мъртва...
– Господине, ще ви помоля да не ми крещите...
Но тогава Страйк чу далечни мъжки гласове по мобилния телефон, долепен към другото му ухо. Нямаше никакъв смисъл да затваря и да набира отново. Шарлот не беше чула десетте му предишни обаждания. Вероятно беше заглушила звъненето на апарата.
– ТЯ Е ТУК! – ревна той и жената на стационарната линия писна шокирана. – СЛЕДВАЙТЕ ГЛАСА МИ, ТУК Е!
Страйк крещеше в телефона, като си даваше сметка, че шансът да бъде чут от издирващите граничи с невъзможното: чуваше свистене и пукане и знаеше, че Шарлот е навън, вероятно скрита сред храсти.
И после по мобилния чу мъж да вика:
– По дяволите, тя е тук... ТЯ Е ТУК! Мамка му... повикайте линейка!
– Господине – промълви стъписаната жена сега, когато Страйк бе престанал да крещи, – бихте ли ми казали името си?
Но Страйк затвори. През звънтенето на изсипващите се в улея монети от рестото му слушаше по мобилния телефон двамата мъже, които бяха намерили Шарлот. Единият на висок глас съобщаваше подробности за свръхдозата на спешната медицинска служба, а другият непрестанно викаше Шарлот по име, докато някой не забеляза, че мобилният телефон до нея е активен, и не го затвори.
55
От любовта им в стари времена
останаха злочести спомени безброй...
Като прочута красавица и светска дама, поддържаща отношения със завиден брой знаменитости и славеща се с бунтарско и саморазрушително минало, Шарлот от години бе желан обект за клюкарските рубрики. Естествено, спешното ѝ откарване в болница от частна психиатрична клиника влезе в новините.
Таблоидите пуснаха репортажи с много снимки: Шарлот на четиринайсет (когато за пръв път бе избягала от частното си училище и бе предизвикала полицейско издирване), на осемнайсет (под ръка с прочутия ѝ баща от новинарския бизнес, три пъти женен и злоупотребяващ с алкохола), на двайсет и една (на коктейл с майка си, бивш модел, превърнала се в светска дама), на трийсет и осем, където, красива както винаги, се усмихваше безизразно до много русия си съпруг с две близначета в ръце на фона на много изискано обзаведен салон. Никой не бе успял да открие нейна снимка с Корморан Страйк, но самата Шарлот се бе погрижила да спомене пред медиите при годежа си с Джаго факта, че някога бяха имали връзка, та името му да се появи в печата редом с нейното. „Спешно хоспитализиране“, „история с пристрастеност към дрога“, „бурно минало“: макар таблоидите да не го казваха изрично, само у най-наивния читател би останало съмнение, че Шарлот сама е посегнала на живота си. Случката отново набра скорост, когато неназован „вътрешен източник“ от „Симъндс Хаус“ сподели, че „се говори“ как бъдещата виконтеса Рос е намерена да лежи по лице в храсталак зад стара беседка.
В сериозните вестници се разискваха съмнителните практики в клиниката „Симъндс Хаус“ с нейните безбожно високи цени и как тя (според „Телеграф“) „има репутацията на последно пристанище за богатите и високопоставените. Спорните методи на лечение включват магнитни стимулации и халюциногенен псилоцибин (известен с популярното название „вълшебни гъби“)“. Те също илюстрираха материалите си с изобилие от снимки, тъй че на Робин, която крадешком ги изчете всичките, а после се почувства виновна, постоянно ѝ бе напомняно колко невероятно красива бе бившата приятелка на Страйк.
Страйк не бе споменал нито дума за цялата история на Робин и тя не го беше питала. Бе поставен мораториум над името на Шарлот от онази вечер преди четири години, когато Робин още беше временна секретарка и много пияният Страйк ѝ сподели как Шарлот го е излъгала, че е била бременна от него. В момента Робин знаеше единствено, че Страйк се беше върнал от Корнуол много мрачен и затворен, и макар да бе наясно, че церемонията с праха на леля му нямаше как да не е била тъжно събитие, подозираше друг източник за това му настроение.