С желание да изглежда професионално и уверена, облече черен панталон и сако, макар Матю отлично да знаеше, че тя прекарва работното си време като детектив предимно в джинси. Като хвърли един последен поглед преди излизане в огледалото, установи, че изглежда изтощена. Опитваше се да не мисли за всички онези снимки на Шарлот Рос, рядко облечена в друго освен черно, на фона на което порцелановата ѝ красота сияеше още по-ярко в контраст, грабна чантата си и напусна стаята.
Докато чакаше влака в метрото, Робин се опита да се разсее от нервността, сграбчила стомаха ѝ, като прегледа имейлите си.
Драга госпожице Елакот,
Както вече заявих, готов съм да разговарям единствено с господин Страйк. Не го приемайте като пренебрежение към вас, но ще ми е по-комфортно да проведем разговора по мъжки. За съжаление, няма да съм тук от края на следващата седмица, тъй като ми предстои пътуване по работа извън страната. Мога обаче да отделя време вечерта на 24-ти. Ако това е приемливо за господин Страйк, предлагам Американския бар в хотел „Стафорд“ като дискретно място за срещи. Моля да ме уведомите дали го устройва.
С уважение
К. Б. Оукдън
Двайсет минути по-късно, когато излезе от метростанция „Холборн“ и отново имаше покритие за телефона, Робин препрати съобщението на Страйк. Разполагаше със свободен четвърт час преди срещата и в околността имаше много заведения, където би могла да си вземе кафе, но преди да успее да го стори, телефонът ѝ зазвъня: беше Пат от офиса.
– Робин – заговори познатият грачещ глас, – знаеш ли къде е Корморан? Звънях му, но не вдига. Брат му Ал е в офиса, иска да се види с него.
– Наистина ли? – стресна се Робин. Беше се виждала с Ал преди няколко години, но знаеше, че със Страйк не са близки. – Не, не знам къде е, Пат. Остави ли му съобщение? Вероятно е някъде, където не може да отговори.
– Да, оставих му съобщение на гласовата поща – отвърна Пат. – Добре, ще продължа да го търся. Довиждане.
Робин продължи да върви, а желанието за кафе бе забравено покрай любопитството защо ли Ал се бе появил в офиса. Тя много хареса Ал при срещата им, забелязала бе възхищението от по-големия му полубрат, което намери умилително. Ал не приличаше много на Страйк, беше по-нисък, с права коса, тясна брадичка и леко кривогледство, наследено от прочутия им баща.
Замислена за семейството на Страйк, тя зави зад ъгъла и я прободе боязливо вълнение, като видя Матю да слиза от такси, облечен с непознато ѝ тъмно палто над костюма. Той извърна глава и за миг се гледаха един друг през разстоянието от петдесет метра като готови да се гърмят стрелци. И тогава телефонът на Робин иззвъня; тя го долепи до ухото си и като вдигна поглед, Матю беше изчезнал в сградата.
– Ало?
– Здрасти – каза Страйк, – току-що получих имейла от Оукдън. – Щял да е извън страната, дръж ми шапката.
Робин погледна часовника си. Разполагаше с още пет минути, а адвокатката ѝ Джудит не се виждаше наоколо. Дръпна се до студена каменна стена и отговори:
– Да, и аз си помислих същото. Върна ли обаждането на Пат?
– Не, защо?
– Ал е в офиса.
– Кой Ал?
– Брат ти Ал – поясни Робин.
Настана кратка пауза.
– По дяволите – изруга под нос Страйк.
– Ти къде си? – попита Робин.
– В магазин в Чингфорд. Русата ни приятелка от Стоук Нюингтън пазарува.
– И какво си купува?
– Като начало пенополиуретанови плоскости и МДФ – отвърна Страйк. – Онзи от фитнеса на Хитреца ѝ помага. А ти къде си?
– Чакам пред кантората на адвокатите на Матю. Днес е медиаторската сесия – припомни му Робин.
– По дяволите, бях забравил. Желая ти късмет. Слушай, вземи си свободен ден после, ако...
– Не искам свободен ден – каза Робин. Току-що бе зърнала Джудит в червено палто да върви бързо към нея. – После възнамерявам да ида да видя Бети Фулър. Трябва да затварям, Корморан, ще говорим по-късно.
Тя прекъсна връзката и тръгна срещу Джудит, която ѝ се усмихна широко.
– Добре ли си? – попита и я потупа по рамото със свободната си ръка, в другата държеше куфарчето си. – Би трябвало всичко да е наред. Остави ме аз да говоря.