– Добре – отвърна Робин и се усмихна с цялата сърдечност, която успя да изобрази.
Качиха се заедно по стълбите и се озоваха в малка приемна, където набит мъж с костюм и прическа на Цезар се приближи с дежурна усмивка и протегна ръка на Джудит.
– Госпожо Кобс? Андрю Шенстоун. Госпожо Елакот? Приятно ми е.
От ръкостискането му ръката на Робин запулсира. Той и Джудит поеха пред Робин през двойна врата, като си бъбреха за трафика в Лондон. Робин ги следваше с пресъхнала уста и с чувството, че е дете, тътрещо се подир родителите си. След като извървяха къс тъмен коридор, влязоха в малка конферентна зала с овална маса и протъркан син килим. Матю седеше там сам, все още с палтото си. При влизането им се размърда на стола си. Робин седна по диагонал срещу него и го погледна право в лицето. За нейна изненада, Матю мигом отмести поглед встрани. Представяла си бе как ще я стрелка гневно с очи през масата, как около устата му ще се появи онази странна бяла ивица, както винаги по време на разправиите в края на брака им.
– Е, добре – заговори Андрю Шенстоун, като се усмихна отново, докато Джудит Кобс отваряше пред себе си папка. Неговата бе кожена и лежеше затворена пред него. – Позицията на клиентката ти си остава каквато я изложи в писмото си от четиринайсети, Джудит, така ли е?
– Точно така – отговори Джудит, а плътните ѝ тъмни очила бяха спуснати на върха на носа ѝ, докато преглеждаше копие от въпросното писмо. – Госпожа Елакот е напълно готова да се откаже от всякакви претенции към клиента ти, като се изключат постъпленията от продажбата на жилището на... ъъ...
„Хейстингс Роуд“, помисли си Робин. Спомни си как се бяха нанесли в малкия апартамент с Матю, развълнувано понесли кашони с цветя в саксии и книги по тясната пътека, как Матю включи кафемашината, една от първите им съвместни покупки, а пухкавото слонче, което ѝ бе подарил толкова отдавна, седеше на леглото.
– ... „Хейстингс Роуд“, да – каза Джудит, като продължаваше да оглежда писмото, – от което тя би искала десетте хиляди лири, дадени от родителите ѝ за депозита при покупката.
– Десет хиляди – повтори Андрю Шенстоун. Двамата с Матю се спогледаха. – В такъв случай ние сме склонни да се съгласим.
– Склонни сте... да се съгласите? – продума Джудит Кобс, изненадана колкото и самата Робин.
– Обстоятелствата около клиента ми се промениха – заяви Шенстоун. – Сега негов приоритет е разводът да се осъществи възможно най-бързо, каквото е и желанието на клиентката ти, освен десетте хиляди лири. То се знае – добави Шенстоун, вече сме към края на изискваните две години, така че...
Джудит погледна към Робин, която кимна все още с пресъхнала уста.
– Тогава смятам, че можем да приключим нещата днес. Много добре – заяви самодоволно Андрю Шенстоун и бе невъзможно да се избегне подозрението, че се обръщаше към самия себе си. – Позволих си да съставя...
Той отвори папката си, обърна я върху лъскавия плот на масата и я плъзна към Джудит, която внимателно изчете документа вътре.
– Да – каза накрая, като на свой ред плъзна документа встрани към Робин, която узна, че Матю обещава да прехвърли сумата по сметката на Робин в срок от седем дни след подписването. – Доволна ли си? – добави полугласно към Робин.
– Да – отвърна Робин леко зашеметена.
Запита се какъв бе смисълът да бъде дотътрена тук. Дали бе поредната му демонстрация на сила, или Матю едва тази сутрин бе решил да се предаде? Тя бръкна в чантата си, но Джудит вече ѝ подаваше своята автоматична писалка, така че Робин я взе и подписа. Джудит върна документа на Андрю Шенстоун, а той го бутна към Матю, който набързо надраска подписа си. След като го стори, вдигна очи към Робин и пак бързо отклони поглед и в този миг Робин разбра какво се е случило и защо той ѝ даваше исканото.
– Много добре – повтори отново Андрю Шенстоун, шляпна по масата с едрата си ръка и се разсмя. – Е, кратко и успешно, а? Мисля, че...
– Да – отвърна Джудит и също се засмя кратко. – И аз така мисля!
Матю и Робин се изправиха, загледани как адвокатите им си събират нещата и как Джудит си облече палтото. Дезориентирана от случилото се току-що, Робин отново изпита чувството, че е дете с родителите си, беше несигурна как да се оттегли от ситуацията и очакваше адвокатите да я отърват от нея.
Андрю Шенстоун задържа вратата отворена за Робин и тя излезе обратно в коридора, водещ към приемната. Зад нея адвокатите отново се разбъбриха за уличното движение. Когато спряха във фоайето да се сбогуват, Матю изрече кратка благодарност към Шенстоун, мина покрай Робин и излезе на улицата.