Робин изчака Андрю Шенстоун отново да изчезне навътре в сградата, преди да се обърне към Джудит.
– Много благодаря – каза ѝ.
– Е, аз не направих кой знае какво – засмя се Джудит. – Но медиаторството често кара хората да се вразумят, виждала съм го и преди. Много по-трудно е да си намериш оправдание в стая с обективни наблюдатели.
Стиснаха си ръцете и Робин излезе навън, а пролетният вятър разроши косата ѝ и я вкара в устата ѝ. Усещаше се леко несигурна. Десет хиляди лири. Предложила бе да ги върне на родителите си, като знаеше, че с мъка бяха събрали сума, равна на дадената от родителите на Матю, но те ѝ бяха поръчали да ги задържи. Естествено, предстоеше ѝ да уреди сметката на Джудит, но остатъкът щеше да ѝ осигури буфер и можеше дори да ѝ помогне за собствено жилище.
Зави зад ъгъла и се озова точно срещу Матю, застанал до бордюра с вдигната ръка в опит да спре такси.
Като я зърна, замръзна за момент, без да сваля ръка, и задаващото се такси намали и спря на десет метра разстояние, при което вместо него качи двойка.
– Сара е бременна, нали? – каза Робин.
Той сведе поглед към нея, не беше висок колкото Страйк, но също тъй хубав като на седемнайсет, в деня, когато я бе поканил на среща.
– Да. – Той се поколеба. – Стана случайно.
Да бе, друг път, каза си Робин. Сара винаги бе знаела как да получава каквото иска. Най-после Робин осъзна колко продължителна бе играта на Сара: винаги присъстваше, кискаше се, флиртуваше, готова да се задоволи с най-добрия приятел на Матю, само и само да го държи близо до себе си. После, когато бе затегнала хватка, но Матю заплашваше да се плъзне през нея, се появи диамантната обица, която тя бе оставила в леглото на Робин, а сега и нещо още по-ценно – бременност, та да го улови, преди да е навлязъл в опасното състояние на необвързан. Робин имаше силни подозрения, че това бе причината зад двете отложени сесии за медиаторство. Дали бушуващата от хормони и несигурна Сара бе правила сцени, уплашена от срещата на Матю лице в лице с Робин, докато той още не бе решил дали иска било бебето, било неговата майка.
– И държи да се ожените, преди да е родила?
– Да – отвърна Матю. – Аз също го искам.
Дали образът на тяхната сватба минаваше през ума му като през този на Робин? Църквата в Машъм, която и двамата бяха посещавали още от началното училище, приемът в онзи красив хотел, лебедите в езерото, отказващи да плават един до друг, кошмарното празненство, по време на което Робин бе осъзнала, че ако Страйк я бе повикал да тръгне с него, тя щеше да го направи.
– При теб как са нещата?
– Чудесно – отвърна Робин.
Така се прави, като срещнеш бившия, нали, поддържаш добра фасада. Преструваш се, че си убеден, че си постъпил правилно. Не се разкайваш.
– Е, аз трябва да... – каза той през звуците на преминаващото движение и понечи да се отдалечи.
– Мат.
Той се обърна назад.
– Какво?
– Никога няма да забравя... какъв беше, когато наистина имах нужда от теб. Каквото и да е ставало... това никога няма да го забравя.
За част от секундата чертите на лицето му се раздвижиха като на малко момче. Върна се до нея, наведе се и преди тя да усети какво се случва, я прегърна, после бързо я пусна, сякаш тя бе нажежена до червено.
– Желая ти успех, Робин – изрече задавено и си тръгна завинаги.
56
Жената, подобна на отлъчена от стадото овца,
потънала бе в сън сега, лишен от страхове.
Точно в момента, когато в Холборн Матю се отдели от Робин и се отдалечи, Страйк, седнал в паркираната си кола на пет километра разстояние, пред познатата редова къща в Стоук Нюингтън, реши да се обади на брат си, та на Ал да не му се налага цял ден да виси в офиса. Гневът на детектива бе примесен с други, не тъй лесни за идентифициране чувства, от които най-малко болезненото за признаване бе неохотно възхищение от упорството на Ал. Страйк не се съмняваше, че Ал е дошъл в офиса като последен опит да убеди брат си за някаква форма на помирение, за предпочитане преди или по време на партито по случай издаването на новия албум на баща им. След като винаги бе смятал Ал за слабохарактерен и изнежен, Страйк бе длъжен да признае, че той демонстрираше кураж с готовността си да поеме риска от яростта на по-големия му брат.
Страйк изчака, докато Елинор Дийн разтовари пенополиуретана и евтината дървесна плоскост с помощта на приятеля си от фитнеса на Хитреца и двамата ги внесоха в къщата, и когато вратата се затвори, избра номера на Ал.