– Да – отвърна.
– Кои точно?
– Бренър – отвърна дрезгаво тя и отново се закашля. – Имах нужда от спешно домашно посещение, а тя не беше свободна.
– И тъй, доктор Бренър дойде да ви прегледа?
– Да – потвърди Бети Фулър.
Робин забеляза, че на перваза на прозореца бяха поставени няколко малки снимки в евтини рамки. На две от тях имаше дебела котка, вероятно домашен любимец, оплакван и досега, но също така присъстваха и две с малки деца и една с две тийнейджърки с бухнали коси и рокли с буфан ръкави от модата на осемдесетте години. И тъй, можеше накрая да се озовеш сама и почти в мизерия, дори ако имаш деца? Нима тогава само парите и единствено те внасяха разлика? Помисли си за десетте хиляди лири, които щеше да получи в банковата си сметка по-късно през седмицата, които мигом щяха да намалеят заради дължимите правни хонорари и общинския данък. Наистина се налагаше да започне да спестява и да внася осигуровки за пенсия.
– Сигурно сте били сериозно болна, че да ви се наложи домашно посещение? – обърна се Страйк към Бети.
Нямаше конкретна причина да пита, освен да установи дружелюбна атмосфера за разговор. Според опита му с възрастни жени, малко неща им доставяха по-голямо удоволствие от това да говорят за здравето си.
Бети Фулър внезапно му се усмихна и разкри нащърбените си жълти зъби.
– Някога да са ви завирали в задника двайсетсантиметрова патка?
Робин трябваше да положи голямо усилие, за да сдържи шокирано изсмиване. Възхити се на Страйк, на когото и окото му не мигна и отговори:
– Не мога да се похваля, че ми се е случвало.
– От мен да го знаете – продума със свистене на дробовете Бети, – адска болка е... Имах чувството, че бормашина ме разцепва.
Тя пое жадно въздух при засмиването си.
– Моята Синди ме чу да стена... видя кръвта и рече: „Мамо, трябва да те прегледат“, та тя извика доктор.
– А Синди е...?
– Дъщеря ми – отвърна Бети Фулър. – Имам две. Синди и Кати...
– И доктор Бренър дойде да ви прегледа, така ли? – осведоми се Страйк, като се опитваше да прогони образа в съзнанието си, предизвикан от описанието на Бети.
– Да... погледна ме и ме прати в Спешното. Направиха ми деветнайсет шева – отговори Бети Фулър. – Седях цяла седмица върху плик с лед... парите секнаха... Оттогава нататък не се навивах на анален секс, освен ако не се платеше двойно, пък за инструмент над петнайсет сантиметра изобщо не се съгласявах.
Тя пак се разсмя, при което я нападна пристъп на кашлица. Страйк и Робин старателно избягваха да се поглеждат.
– Това ли беше единствената ви среща с доктор Бренър? – попита Страйк, когато кашлянето утихна.
– Не – изграчи Бети и се тупна по гърдите. – После месеци наред го виждах редовно всяка петък вечер.
Не личеше да изпитва никакво неудобство да го съобщи на Страйк. Тъкмо обратното, явно се забавляваше.
– Кога започна тази уговорка между вас? – попита той.
– Няколко седмици... след като дойде да ми прегледа задника – отвърна Бети Фулър. – Почука на вратата ми... беше с докторската си чанта... преструваше се, че е дошъл да ме провери... после каза, че искал редовни уговорки. Петък вечер в шест и половина... Рече да казвам на съседите, че идвал по медицински въпроси, ако питат...
Бети спря, за да се изкашля шумно, после продължи:
– Ако пък съм била кажела на някого... щял да иде при ченгетата и да заяви, че го изнудвам...
– Заплашил ви е, значи?
– Да – отговори Бети Фулър с пъшкане, но без сянка от озлобление, – ама не ме караше да го правя безплатно, тъй че аз си затварях устата.
– Не казахте ли на доктор Бамбъро какво се случваше? – попита Робин.
Бети се извърне да я погледне и в този момент Страйк си помисли, че Робин никога не бе седяла някъде повече не намясто, отколкото сега на леглото на Бети. Изглеждаше тъй млада, чиста и пълна със здраве. Очите на Бети с увиснали клепачи и замъглени ириси вероятно видяха съдружничката му в същата светлина, защото тя показа неприязън и към въпроса, и към питащата.
– То се знае, че не. Тя се опитваше да ме откаже.... да работя. А пък Бренър ми беше най-лесният за седмицата.
– И защо така? – поинтересува се Страйк.
Бети отново се изсмя хрипливо.
– Защото искаше да лежа неподвижно, сякаш съм... в кома... да се правя на умряла. Той ме чукаше и ръсеше мръсни думи... а аз се преструвах, че не чувам... с изключение на един път – изрече Бети и от гърлото ѝ излезе нещо средно между смях и кашлица. – Включи се проклетата противопожарна аларма и ни прекъсна по средата... Прошепнах му в ухото: „Няма да остана умряла, ще се подпалим... Имам деца в съседната стая“. Той направо побесня... оказа се, че било фалшива тревога.