Тя му позвъни, то той не вдигна. Без да спира да върви, написа съобщение.
Корморан, не знам дали си наясно, но съвсем наблизо има събитие с участието на Джони Рокъби. Мисля, че е възможно Оукдън да ти е подготвил капан.
Тя затича, защото вече беше закъсняла с пет минути. Съзнаваше как за пръв път казва на Страйк, че знае кой е баща му.
При пристигането ѝ на „Грийн Парк“ видя от разстояние полицай на задния вход, който заедно с портиер с цилиндър любезно, но решително отпращаше двама мъже с фотоапарати с дълги обективи.
– Оттук не може, съжалявам – казваше полицаят. – Само за тази вечер. Ако искате да влезете в хотела, минете откъм главния вход.
– Какво става? – попита мъж в костюм, хванал за ръка красива азиатка с традиционна китайска рокля. – Имаме резервация за вечеря. Как така да не можем да минем?
– Много съжалявам, господине, но има специално събитие в „Спенсър Хаус“ – обясни портиерът – и полицията иска да спираме хора, които се опитват да минат напряко оттук.
Двамата мъже с фотоапаратите изругаха и затичаха обратно в посоката, от която идеше Робин. Тя наведе глава, когато минаха покрай нея, доволна, че още не беше свалила ненужните очила, защото снимката ѝ се бе появявала по вестниците във връзка със съдебен процес преди две години. Може да беше параноична, но се боеше, че репортерите се опитват да използват „Стафорд“ не като пряк път към Рокъби и гостите му, а като начин да се доберат до отчуждения му син.
Сега, след като фотографите си бяха отишли, портиерът с цилиндъра пусна жената с китайската рокля и кавалера ѝ да влязат, а след като огледа зорко Робин от горе до долу, явно реши, че не е фотограф, и ѝ позволи да мине през портата във вътрешен двор, където добре облечени клиенти пушеха под външни отоплителни лампи. След като погледна телефона си и видя, че Страйк не е отговорил на съобщението ѝ, тя забърза нагоре по стълбите и влезе в Американския бар.
Беше удобно и елегантно пространство с мебелировка от тъмно дърво и кожа с висящи от тавана вимпели и бейзболни шапки на отбори от различни американски щати и университети. Робин веднага забеляза Страйк, облечен в костюм и застанал до бара, с намусено лице, осветено от редиците бутилки на стената.
– Корморан, току-що...
– Ако се каниш да ми съобщиш, че баща ми е зад ъгъла – изрече рязко Страйк, – знам го. Оня гадняр още не си дава сметка, че съм разкрил опита му да ми устрои капан.
Робин се озърна към далечния ъгъл. Карл Оукдън седеше там с широко разкрачени крака и ръка, преметната през облегалката на тапицираната с кожа пейка. Беше с костюм, но без вратовръзка и поведението му определено говореше за човек, чувстващ се уверен в подобна космополитна обстановка. С твърде сближените си очи и тясното чело все още напомняше момчето, строшило кристалната купа на майката на Рой преди толкова години.
– Иди си поприказвай с него. Иска да яде, дойдох за менюта – промърмори Страйк. – Тъкмо подхванахме за Стив Даутуейт. Както се разбира, Дороти винаги го е смятала за подозрителен.
Като тръгна към Оукдън, Робин се молеше Страйк да сдържи гнева си. Само веднъж го бе виждала да губи контрол над нервите си пред свидетел и не желаеше това да се случва отново.
– Господин Оукдън – усмихна му се, щом стигна до него, и му протегна ръка. – Аз съм Робин Елакот, разменихме си имейли...
– Знам – отвърна Оукдън, бавно обърна глава да я измери с поглед и се подсмихна.
Игнорира протегнатата ръка и Робин нямаше съмнение, че го направи преднамерено. Реши да не показва, че е забелязала намерението му да се държи оскърбително, и съблече шлифера си.
– Хубав бар – каза любезно, след като седна насреща му. – Не съм била тук преди.
– Обикновено ви води по евтини заведения, а? – подхвърли Оукдън.
– Корморан ми каза, че сте си припомняли как майка ви е говорила за Стив Даут...
– Миличка – пресече я Оукдън, все така разкрачен и с ръка върху облегалката. – Казах ви от самото начало, че не искам да си имам работа със секретарки. Ще говоря с него или с никого.
– Корморан и аз всъщност сме...
– Не се съмнявам, че сте – презрително се изсмя Оукдън. – И очевидно сега не може да се отърве от вас.
– Моля?
– Не и след като са ви наръгали при опита ви да се нагърбите с мъжка работа – отбеляза Оукдън с поглед към белега на ръката ѝ, после вдигна чашата с коктейл до устните си. – И как иначе, бихте го съдили до дупка, ако се пробва.
Оукдън явно си бе подготвил домашното за детективите и нескрито се наслаждаваше на своето невъзпитано поведение. Мошеникът сигурно си въобразяваше, че в отчаянието си да се добере до информация тя ще пренебрегне оскърбленията му. Изглеждаше решен да извлече максимум удоволствие от тази среща: да се възползва от безплатни питиета и храна и да се заяжда с жена, която надали би си тръгнала. Робин се питаше с кой ли вестник или фотографска агенция се бе свързал, та да примами Страйк само на няколкостотин метра от партито на баща му, и колко щеше да спечели, ако успееха да снимат Страйк как публично пренебрегва събитието или да запишат някоя ядна реплика на детектива, подходяща за цитиране.