– Ето, заповядайте – каза Страйк, като хвърли на масата две подвързани с кожа менюта, и седна.
Не се беше сетил да донесе на Робин нещо за пиене. Оукдън взе меню и бавно го заразгръща, доставяше му удоволствие да ги кара да чакат.
– Ще взема клуб-сандвич – каза най-накрая и Страйк даде знак на келнер.
След като поръчката бе дадена, Страйк отново се обърна към Оукдън и заговори:
– И така, казвахте, че според майка ви Даутуейт бил...
– О, тя определено го смяташе за чаровник – заяви Оукдън. Робин забеляза, че очите му се стрелкаха към входа на бара, и беше сигурна, че Оукдън очаква вътре да нахлуят фотографи. – От бъбривците, дето те засипват с приказки, знаете ги този тип хора. Майка ми разправяше, че го изпробвал на всички. Сестрата винаги се кискала на безсмислиците му.
Робин си припомни рисунката на черния скелет в тетрадката на Талбът и думите, написани до фигурата на смъртта на Кроули: Фортуна казва, че Атина Палада, Церера и Веста са нечестиви жени, които яздят звяра...
– Според майка ви той харесвал ли е доктор Бамбъро?
Оукдън отпи от коктейла си и млясна с устни.
– О, Марго... – Смехът му прозвуча като пръхтене и Робин нелогично се подразни, задето Оукдън наричаше изчезналата лекарка с малкото ѝ име. – Тя бе класическият тип, привлекателен по всякакви начини.
– И какви точно бяха тези начини? – полюбопитства Страйк.
– Момиче зайче – поясни Оукдън и отново пийна от чашата си. – Крака и гърди на показ. А после бързо мята отгоре бялата престилка...
– Не мисля, че джипитата носят бели престилки – отбеляза Страйк.
– Казвам го фигуративно – махна небрежно с ръка Оукдън. – Била е дете на своето време, нали така?
– В какъв смисъл?
– Възникването на гиноцентричното общество, света от гледна точка на жените – леко кимна той към Робин, на която внезапно ѝ хрумна, че тясната му глава го уподобява на гризач. – В края на шейсетте и началото на седемдесетте всичко започва да се променя. Появяват се противозачатъчните таблетки, водещи до зелена светлина за чукане. На пръв поглед изглежда, че мъжът е облагодетелстваният, но като дават възможност на жените да избегнат репродуктивните си функции, те отварят път към естествени и здравословни модели на сексуално поведение. Имате гиноцентричната съдебна система, даваща предимство на жената, та дори и тя поначало да не е искала децата. Появява се авторитарно мъжемразство, маскирано като кампания за равни права, цензурират се мислите и словото на мъжа, както и естественото му поведение. И ето че налице е широко разпространена сексуална експлоатация на мъжете. Клуб „Плейбой“, това е пълна глупост. Само гледане без пипане. Едновремешната лъжа на дворцовата любов. Там жената е трябвало да бъде боготворена, а от мъжа се е очаквало да пръска пари, но никога да не получава удовлетворение. Посещаващите такива клубове са били абсолютни лапнишарани. Бамбъро не се е грижела за собственото си дете – продължи Оукдън, като очите му се стрелкаха помежду входа и Страйк, – не е правела секс със собствения си мъж, за когото чувах, че бил зле здравословно, та надали е можел да го вдига често. Но пък е бил фрашкан с пари, та ѝ е взел бавачка, за да може тя да командори мъжете на работното си място.
– Кого конкретно е командорела? – попита Страйк.
– Ами Даутуейт е излязъл почти разплакан от кабинета ѝ при последното си посещение, така каза старата. Но такава е нашата култура още от шейсетте. Мъжете страдат и на никого не му пука. А после хората врещят, когато мъжът се пречупи, когато не може да понесе повече и изтрещи. Ако Даутуейт я е очистил... Лично аз не вярвам да го е направил – добави Оукдън с експанзивен жест и Робин си припомни как бе почти сигурно, че той никога не е и зървал Стивън Даутуейт, че е бил едва на четиринайсет по времето на изчезването на Марго. – Но ако го е направил, бас държа, че тя го е докарала до ръба. Ама само жените кървят, а? – изсмя се той презрително по посока на Робин. – А, ето го моя сандвич.